Не си въобразявайте, че е лесно да си майка на първокласник.

След щателно проучване на навиците на учителката и училищната територия, изборът на школо е направен с мнооооого компромиси, защото не е като да не си разочарован, като разбереш, че в двора му няма тенис на корт за допълнителен спорт, а и учителката ми се струва малко демоде, ама хайде! Да не бъдем дребнави!

Някои си мислят, че в началото на септември се купува всичко необходимо за ученика?

Ама не!

Ние, родителите, сме хора заети, имаме цели и таргети, атестации и куортъри, ние ходим на работа, бе! Е, вярно, дългия уикенд миналия месец на Аспровалта малко ми обърка програмата, но школският звънец ми е бил в главата през цялото време, докато броях ситните камъчета, изпружила по корем потна снага на гръцкия плаж.

Аз по принцип купувам раница само след щателно проучване. Много майки казват, че чантите на децата тежат по 8 кила! Тия не са добре! Какво са им набутали вътре, бе? Боклука ли изхвърлят по този нетрадиционен начин? Но ще го имам предвид. Най-добре е раницата да е с колелца, това ми беше детската мечта, а и ми навява спомен от лятото, как разтоварвахме багажа пред рецепцията на онзи прекрасен хотел три звезди на Кранево! А и си мисля, че е добре да се свиква с този начин на пренасяне на багаж, та да можем след осми клас да пазаруваме с такива колички от Женския пазар, че там е по-евт…, опс, има по-голям избор на домати…

Трябва да се накупят разни ученически неща, имам списък от родителската среща. Искат цветни моливи и флумастери. Алоу, за какво са ви и двете, бе?! Но съм си изпълнителна по природа и купувам и от двете. Изборът ми пада на комплектите от 48 цвята. Великолепни са, тооолкова много моливи и флумастери, подредени като от Микеланджело в прозрачната витринка на опаковката! Взимам и от двете по 48 с тайната надежда, че моето детенце ще се научи да брои, да събира и изважда с тях, а бройката позволява дори и таблицата за умножение да показвам! Купувам за всеки случай линия и триъгълник, транспортир и пергел, два калкулатора от тези с тангенс и косинус и няколко макетни ножчета покрай шивашката ножица. Ако ще режат картон и плат да съм сигурна, че миличкото ми няма да се мъчи.

Несесерът го избирам много лесно – моливите и флумастерите трябва да се нанизват на онези ластични ушички. Гледам да са стегнати ластичките, моливите да влизат със зор, за да не изпадат лесно. Абе може и да се налага да нанизва там по-дълго време, ама ще свикне, щото ще се научи на сръчност и съсредоточеност.

За химикалки се спирам на моделите, върху които има човече, пиле или там не го разбирам какво е, но е с много перушина. Представям си го, миличкото, как ще го гледа с усмивка това пухкавко сладурче и ще му става едно уютничко и хубавко. Нека си му навява спомен за мама! Представям си го как моето детенце си гледа пухкавката химикалчица, а учителката нещо ще пее там като урок. И на него няма да му е скучно, напротив, то ще си мисли за мама и ще гали лилавото пухче, нанизано на химикалката отгоре. О, така се решава и другия проблем, че няма да лапа и гризе писалката, щото… все гледа да държи нещо в устата. Кой пък иска да дъвче пух, а? Еми, хитра съм, това не съм го прочела в бегемама!

Купувам дебел картон и плътна найлонова подвързия за всяка тетрадка и учебник. Всички знаем, че добре опакованите неща изкарват по-дълъг живот на тази планета. Малко не съобразих, че те сами по себе си доста тежат, но, нали ще водим учебното снаряжение на колелца с малко ремаркенце, проблем аз лично не виждам!

Дрехите за петнастия септември са много важни! Нали по дрехите посрещат. Затова отиваме в мола и директно започвам да се оглеждам за ново костюмче и нещо по-така за отгоре. Обувки също ще трябва да си взема, за да му върви на детето на новичко. Взимам си чорапогащник на едра шарка, за да поприкрия от коляното нагоре, че се заразих с един целулит на олинклузива в Кушадасъ това лято. Лепна ми се и това е, но едрофигуралните чорапогащници стоят като тапетите в антрето – създават чувство за вечност и съвършенство! Купувам си превантивно и едно сакенце, че може да е хладничко на този ден. Чантата ми отнема най-много изминати километри по коридорите на тези големи магазини. Вярно е, че има голям избор, ама точно моята никъде не я видях! Намирам или такава, която да пасне на фигуративния чорапогащник, но не отива на сакото или обратното! Всяка жена знае, че чантата трябва да те грабне от пръв поглед! Само така си струва парите до стотинка! С детето се оправих бързо, едни парцалки пътьом купих от непомня-къде вече, щото то си беше обикаляне за тая чанта и просто крака не ми останаха вече!

Учителката казала да не купуваме цветя за първия учебен ден. Простачка! Е затова днешното образование не е като едно време! Днес такива фльорци участ на възпитание нашите деца! Вие представяте ли си детенце без букетче в училище на първия учебен ден, когато всички носят букети? Миличкото ми, няма да знае що е букет, с коя ръка се държи, как да го подаде, на кого точно и кога!!! Абе, тая как ще ми възпитава детето, като е толкова невъзпитана тя самата! Децата трябва да ходят с букети на първия учебен ден. Трябва да ги подаряват на учителката, така показват уважението си към тях. После като мине 15-ти може и да не е точно така, но на петнайсти трябва! Не сте ли виждали жениците в трамваи с наръч целофани, панделки и кордели и вътре сгушени клюмнали карамфили, градински гербери и невен? Е това са учителките! Истинските учителки, а не като нашата, никой да не я разбере, че е била на работа на петнайсти! Как ще изчезне тази пасторална картина в петицата, бе? Тези цветя нали ще красят къщата на тая жена, прибрани във вази, малки легени и някой друг буркан. Не знам къде ще ги слага, тя си знае!

На петнайсти се става рано, раницата се пълни с всичко купено и ново, нищо, че май няма да учат. Той всичко да си носи, че ако го питат „има ли…“ и да е готов, веднага вади от раницата и: „Нá!“ Отиваме цялото семейство, обаче нали е важен ден, освен майка ми и баща ми, свекъра и свекървата, на гости от Павликени са ни дошли стринка и стринчо. Цялата фамилия се натоварва в 3 коли и се запътва към училищния двор. И, естествено, пак тези в училището не са са подготвили как ще паркират родителите. Паркирахме все пак, между пейка и пързалка пред един блок наблизо. Училищният двор е пълен, страшна бутаница, Весето и Майчето от детската градина ги виждам, класната едва я намерих. Абе, тая жена кой я е гримирал, защо така се излага на този важен ден?! Па иди на фризьор, на гримьор, бе жена, по външния вид посрещат! Дрехите й няма да описвам, щото такива парцали хвърлях оня ден до боклука, ама мисля, че не са моите.

Някаква там държи реч, едни дечица се разхождат със знаме, обаче аз не съм виждала Викито от преди две седмици и сме се заприказвали нещо, гледам и другите си говорят, само дето не са им раздали микрофони на всички. За нас разговорите не приключват, защото сме развълнувани какво ни очаква в класната стая. Канят първокласниците да минат под венец, някой дрънка със звънец, милинките дечица са се хванали страхливо за другарче и се запътват под венеца към разтворените двери на училищния живот. Улии, колко ми се дорева тогава, ама си казах, че всяка сълза ще ми съсипе фондьотена и няма къде там пред другите да се плескам с пудра, иначе хубава пудра имам. Няколко умни хора се сетихме, че училището има и друг вход и няма какво да ги чакаме дребните да се туткат, та на бегом влязохме първи в класната стая да ги изпреварим. Оказа се, че даже не сме първи, защото осем бабички вече бяха седнали на първите чинове. Ние, естествено, седнахме на вторите и третите, другите да се оправят. Всички родители успяхме да се натъпчем в стаята някак, нищо, че се наложи половината лели и братовчеди да останат в коридора. И децата се опитаха накрая да влязат, обаче нямаше къде. Само пред дъската имаше място за една учителка и бюрото й, та там се сбутаха и децата. Сто двадесет и осем човека в една стая! Е, това ми хареса, такава задушевна обстановка съм виждала само на Петте кьошета в 6 вечерта, когато двойката и деветката дойдоха заедно по четири тролея след осемдесетминутно чакане. И всички се набутахме в първия тролей, щото другите имаше риск пак да закъсат.

Учителката се опита да каже нещо, но на втория чин нищо не се чуваше. Абе, тая така ли ще си мънка под носа и по математика?! Все по-малко я одобрявам вече тази класна…Но не е важно това, щото аз бях вперила умилителен поглед към моето детенце и аха да се разплача като си помислих как бързо се изтъркаляха тия години! Ето, родих го оня ден, от шестия месец на ясла, после на градина и на ти сега училище! Пууу, не разбрах как порасна!

Мъжът ми снима с камерата, за да можем да го показваме този момент на кумовете, на Сашето и Снежка довечера, имам на три колежки да го показвам, а и нещо за ФБ трябва да кача. Взела съм назаем един фотоапарат с едно дълго отпред, сложила съм го на ауто и треперещият ми пръст стреля, стреля, а в сърцето ми оттекват като куршуми тези хрупкания на машинките вътре. Осемстотин шейсет и пет кадъра съм насвяткала, кога не разбрах! Половината обаче за нищо не стават, защото сигурно са смотани тези апарати, кога ще се научат да правят хубави, като чехословашките едно време, не знам!

Учителката се отказа да говори, но пък ни позира 25 минути, за да можем да ги снимаме добре с децата. Няколко дечица се разплакаха, че изпуснаха майките си от поглед и явно не ги намериха… ама пък и тези майки защо снимат, ми не им помахат, бе! Сърца нямат! Учителката имаше три букета на бюрото, ама нека й е! Не само аз си мисля, че е невъзпитана и проста!

На няколко пъти аз и други ангажирани майки я питахме учителката Коледното тържество през декември от колко часа ще е, дори се наложи да надвикаме първия училищен звънец. Още отсега тази учителка не ми вдъхва доверие, не знаела от колко часа е Коледното тържество, рано било. Абе, лаишка история! Сигурно с връзки се е уредила тука на работа!

Излязохме горе-долу след един учебен час от стаята, защото всички искаха първи да си тръгнат. Раницата ни е малко сплескана от тая бутаница, но ако трябва и друга ще купя за Коледа. Мислех, че ще оставя детето на училище, за да мога като нормален човек да отида на работа, да кача снимките във фейсбук, да разкажа колко вълнуващо е било за мен, да обсъдя с другите майки и техните ли класни са толкова некомпетентни и зле поддържани, а то се оказа, че след тържеството трябвало да си го взема детето с мен… Е какъв е тоя учебен ден, бе? Така ли ще я караме?

Айде, честит първи учебен ден на всички роднини и познати! Който учи, той ще спечели!

Не, май беше друго…

Advertisements