Знаете ли какво? В училището има въшки! И моето миличко детенце също!

Аз също сигурно имам, защото едната ми ръка постоянно иска да задира с нокти в косата! Пиша с една ръка, затова по-бавно, нали…

Въшките са сериозен проблем и ви го казвам най-отговорно! Не помня какво е това, в детството си съм имала само три пъти – един път в първи клас, вторият път беше първия срок на втори клас и третият път беше към края на четвърти клас.

Обаче сега е някакъв ад! Като погледнах главата на детето и видях цяла многолюдна фамилия до седми братовчеди с техните роднини! Едни малки бубенца лазеха по кожата, други се катереха по косъмчетата. Където и да разгърна косата, все нещо пъпли отдолу, все нещо мърда. Това постоянно движение ме стресна, не знаех в коя посока да се загледам, ми кривогледа щях да стана! Такава скорост съм виждала само на тетрис 9-6 ниво, по-натам не съм стигала. Олеле, ето сега си представих тези гадинки как хапят и колко са гнусни! Сърби ме и мен зад ухото, почесвам се настървено. Освен това всеки косъм напомня на шикозен гирлянд – черна корда с мнооого седефени мъниста по него.

Мисля си, че от тежестта на тези седефчета, косичката беше се сплескала. Детето с две ръце се драпа, аз го успокоявам и му викам „Маме, и мен ме сърби, не се притеснявай!“. Незнам дали не му тежи на главата на милото ми детенце. Гадинките бяха толкова много, че можеше спокойно да се снима някой епизод за онези филмчета по Animal Planet, толкова кристално ясно Full HD 3D картина имах пред погледа си. Това обаче аз не го снимах за ФБ, нали ме разбирате…

Бърза справка в интернет ми казва да тичам до аптеката да купувам препарат. Почесвам се там, където ми минава чертата. Не смея на никого да звънна, защото… толкова срам не мога да бера. Как ще обяснявам за въшки, бе?

Влизам в аптеката и завоалирано започвам да обяснявам, че питам за една приятелка какви препарати за въшки има, почесвам се дискретно отгоре на темето, имитирайки, че трябва да помисля кой от шестте антивъшкини, които ми изброиха, но не запомних, трябва да избера. Избрах четвъртия.

На път към вкъщи гледах да сменям улиците, та да не се притеснявам, ако някой ме види как си сресвам косата с пръсти през няколко метра.

Влизаме в банята, мажа детето с лосиона. Отдъхнах си.

Боже, ами аз забравих за мен да взема. Ходих до друга аптека.

Мазах и с едно гребенче се ресахме. Гледам в огледалото, отишла ми половината боя! Как не ги е срам такива препарати да правят, бе! Как ще ида утре на работа?

Понеделник е, водя миличкото на училище и тъкмо още трамваят не е отворил врати на втора спирка, звъни ми телефона, непознат номер. Почесах се, чудейки се кой ми звъни толкова рано, отсреща медицинската сестра в училището – детето ми имало въшки, да съм си го прибирала! Да, бе!! Как ще стане това? Отивам на работа, не ме интересува, намазала съм го вчера. Точка! Сестрата нещо ми обяснява, че няма как да остане в клас, че трябва да си го прибера вкъщи, за да не пострадат и други деца…бла-бла! Викам й, че влизам във важна среща, в този момент някаква жена ме пита „Извинете, това спирка Пирогов ли е?“, ама каквото иска да си мисли тая сестра! Детенцето е на топло, няма да го оставят на двора самичко, ще си обядва в училище, нали съм му купила купони, ще си изкара занималнята и това е! Те сигурно и другите имат въшки.

Прибирам го в 6 ч. вечерта, никой нищо не ми казва, значи можело да го гледат, нали???

Главата му – гъмжило! Представете си лятото, плажа, децата се зариват в пясъците, правят се на фараони и като погледнеш главата – колкото пясък си спомняте там, толкова сега са въшките тук! Купувам вече два препарата, други. Не ми пука, че си почесвам главата, защото не се трае. Кой каквото иска да си мисли! Мажем се, сресваме се, пише, че трябва да махам гнидите. Залових се с тази дейност, ама много пипкава ми се струва. Всеки косъм реално трябва да изчистя, писва ми. Мен няма кой да ме пощи. Почесвам се с двете ръце зад ушите, мисля, че зад лявото ме сърби повече. Детето също се чеше с двете ръце, гледам го – по няколко минути. Някои гниди ги дърпам по три пъти и не падат! Оставям ги, няма смисъл да си губя времето с тях. Сърби ме отзад на тила, добре че имам маникюр!

Във вторник отивам до училище и пускам миличкото на вратата на двора, да не би да ме причака онази с престилката на вратата. Сигурно така е станало, звъни ми още преди да съм стигнала спирката, хахааа, ама не вдигам, защото съм й записала номера вече! В 6:30 ч. си прибирам миличкото, последно останало, не дадох възможност учителката да ме пита нещо, само й казах, че адски бързам. Купила съм друго лосионче, ще се намажем и с него.

Сряда се повтаря, аз до двора, сестрата пак ми звъни, не вдигам. След 15 минути ми звъни непознат номер, чудейки се дали да вдигна, се почесах по главата, нали, за да ми дойде акъла. Вдигнах. Медицинската сестра! Дръпна ми една реч, че детето трябва да идва на училище, само когато е без главови паразити, да съм изперяла дрехи и спално бельо, да съм изгладела дрехите, да съм изчистела всички гниди, защото имало мъртви, ама имало и живи гниди …. И въшки още! Абе, тая луда ли е ? Питах я дали пък да не викна фирма за гризачи и хлебарки да ми унищожат апартамента с химическо оръжие? Дали пък за по-добре да не направя основен ремонт, след като мина с пистолета за топъл въздух, дето сваля блажна боя от прозорци? Попитах я нула номер ли да се подстрижа? На-хал-ни-ца! Якето съм го прала в началото на сезона и не мисля, че е редно на това студено време да рискувам да го пера! Чаршафите ги сменям последната неделя на месеца и за нищо на света няма да си развалям графика за чистене! Въшките са по главата, главата я мазахме вече! Достатъчно! Мисля да пусна една жалба срещу тази, дето акъл ще ми дава как да живея и какво да си правя с пижамата!

Така ме ядоса, реших напук да им направя на цялото училище! Днес няма да се мажем!

Освен, че ме ядосаха, то е вредно всеки ден да се тровим с тези химикали!

Училището е виновно децата да имат въшки! Сърби ме зверски зад дясното ухо, но трябва да ви кажа, че съм сигурна, че според мен учителите пускат въшките на децата! Защо ли, ами за да проверява по-малко тетрадки сигурно! За да може по-малко деца да ходят на училище и да не й се качват на главата! Учителките сигурно купуват малки кибритени кутийки с по 4 въшки от осмокласниците и ги сипват по главичките на дечицата ни. Друг начин няма! Сядам да пиша жалба до РЗИ, за да им разкажа колко подъл човек е класната ни и как измъчва децата със средновековни методи, ръсейки им не мозък, а въшки!

…И химикалката става за чесане между другото.

Директорката не взима отношение, сигурно, защото на нея никой не й е сложил въшки на яката на коженото палто, с което се фръцка. Аз ще се пробвам, за да види какво е.

В петък сестрата ме причаква пред училище, минават други родители, тази се ядосала нещо, вика „въшки“, сочи нещо в нашата посока, не знам какво, но всички ни заобикалят отдалеч. Не разреши детето ми да влиза в училище, двама кибици са спрели да слушат какво си говорим, аз се почесвам по врата от неудобство и малко по-нагоре, че ме сърби, взех си детето ядосана и не го пуснах на училище.

Мамита, давайте идеи какво да правя!

Advertisements