Надявам се, че всички сме съгласни колко полезно е в училище да правят безплатен очен скрининг, нали?

Обаче това понякога стресира родителите повече, отколкото осъзнаваме. Понякога дори ги превръща в измамници.

В класа ми има едно много симпатично момче, което обаче определено има трудности с учебния материал и, изобщо, учебния процес. Когато в нашето школо провеждаха безплатен очен преглед на децата, държах това момче да отиде, с разрешение на родителите си, разбира се, защото подозирах, че зрението му може да е част от проблема с ученето.

Оказах се права.

Детето вижда двойно. Само един път съм виждала двойно, когато на един банкет си приповдигнах настроението с осем чаши шардоне, та от тогава си спомням колко е гадно. Директорите ми бяха станали двама, говореха ми стерео, а аз съм си съвестна и исках и двамата да гледам в очите, обаче това е една друга тема..

Разбрах, че на моят ученик му е много трудно в ученето, особено да фокусира текст. В часовете му беше скучно, най-вече тогава, когато трябваше да работи самостоятелно върху текст от учебника или учебната тетрадка. Имаше цял арсенал от забавни занимания, които отвличаха вниманието и на най-съсредоточените и изпълнителни ученици. От щателно оглеждане на всички деца в стаята и отправени реплики към всеки от тях, до балансиране на бутилка от минерална вода на челото.

Написах бележка до майка му, в която й обясних проблема и я посъветвах да го заведе на очен лекар. Вярвах, че ролята ми на втори най-значим възрастен след родителите в семейството, е много важна. Уви, вярата си е нещо твърде лично и никой не е длъжен да я споделя.

Нямаше отговор от майката.

Позвъних й на мобилния, тя ми затвори, включи се гласова поща. Оставих съобщение в същия смисъл. Отново никаква реакция от майката. Признавам си с ръка на сърцето, че започнах да си представям, че тази майка се е отказала от това си дете и то сигурно се отглежда от други хора, в друг дом и аз просто им нямам телефона на тях.

Реших да говоря с момчето и да му обясня колко е важно да отиде на лекар. Помолих го да пришпори майка си да го заведе и да не се отказва. Момчето каза „добре“. Обаче дали не сбърках? Може ли едно дете да знае, че е различно от другите? Да започне да си мисли, че е болен? Уф, що пък тази майка просто не ми беше отговорила на поне един от всички опити за връзка?

Минаха седмици, а моят ученик така и не отиде на очен лекар.

Докато един ден влязох в класната стая и видях, че на чина до въпросното момче, до учебникът му има чифт очила!

Страшно много се зарадвах! Похвалих го за новите очила, казах му да ги сложи, за да видя колко „хубав и умен“ е с тях.

Плъзга ги на ухилената си физиономия той, а аз виждам, че стъклата им са надраскани, рамките огънати и напукани. Това не е най-лошото – виждам, че очилата са много по-малки от главата му и категорично тези очила не са правени за това дете.

Питам го откъде ги е взел. „Мама ми ги даде“, отговаря детето. Питах на очен лекар ходи ли, а той започна да мънка и се изчерви, смотолеви нещо, че уж ходили, ама не съвсем.

Казах му: „Виж, мойто момче, притеснявам се за теб. Май тези очила не са правени за теб, така ли е? ”

Хлапето въздъхна, впери поглед в земята, още повече се изчерви и разказа, че майка му се вбесила от моите обаждания и съобщения и за да ме накара да спра да настоявам, му дала да поноси очилата на малкия му брат. Добре, че не му беше дала да му носи и обувките….

Точно по това време една фондация в нашия град правеше благотворителна акция за осигуряване на безплатни очила на деца, написах на майката още една бележка, този път с контакти на фондацията и молба поне да заведе детето на лекар, прегледа е безплатен. В крайна сметка момчето получи безплатни очила.

Сега си мисля – ако бях на нейно място, как щях да постъпя? Дали това, което майката направи, я превръща в лош родител или при определени обстоятелства постъпката й е оправдана? За себе си като учителка се чудя трябваше ли да настоявам да го прегледа очен лекар, изобщо това влиза ли ми в педагогическите задължения на преподавател или щеше да е по-правилно да оставя детето и родителите му да решават сами какво да направят?

Advertisements