Като чуете „училищен двор“, сигурно в ума ви изскачат едни пасторални картини на щастливи малки ученици, гонещи с усмивка волни пеперудки, играещи на дама, правещи акробатични номера и преживяващи спонтанни детски игри.

Естествено, учителките са запретнали крачоли, гонят топки, бият волета, скачат овчарски скок, за да събират топки от съседните дворове.

Така сигурно е във финландското училище.

Виждали ли сте двора на българско училище? Даа, всяко училище си има двор с ограда, игрища, врати за влизане и излизане. В някои дворове се намират и зелени площи, в други кални локви. Понякога има и дървета и храсти. Не е рядко да видиш в училищен двор и параклис. Да, параклис.

Сега ще видите, че дворът на родното школо няма само едно предназначение.

Площадката на Шаро и Балкан

Всеки ден десетки от ранобудни през безработни, та до изморени столичани водят милите си кутрета да наторяват училищния двор. С неосъзната благодарност към районния кмет, те повеждат домашния четириножко, за да се разпише с жълт молив по белия сняг или да разпилее на 2-3 места малки мазни, вчераизядени кренвиршчета на това благодатно място, заобиколено с ограда и със забита сграда в средата. Разнообразни представители на породи собаки тичат весело, игриво, дъвчат клечки, гонят топки, току приклекнат, без да страдат от нечий срам. Съвсем естествено, всички собственици мислят, че това място за лека атлетика за кучета, не е необходимо да се почиства. Стотици дечица трамбоват площадки и треви, та едва ли би изостанало днешното кучешко дело неразмазано до утре.

Ето, например,

там е леля Бонка, извела е пъстроцветната болонка Джони

и плахо се оглежда за минаващ самолет,

когато Джонката надупил се,

изнася своята опашка лекичко напред.

Явно хапвал е пастет,

защото купчинката под задните крачета

прилича на размекнат сладолед.

Леля Бонка се отдалечава

и елегантно от олекналия Джони се разграничава,

щото, толкоз ли пък нямаше къде, т

а пред стълбите на школото да се изсе…..

Братле, аре с нас в даскалото!

Училищният двор е притегателно място за младите. Всички онези, за които денем е време да поспят, да дръпнат некое козче, да пият едно кафе с наргиле на „Кривото“, се присещат към 16 ч. да се видят с Пацо и Никсъна в даскало, щото а-у има некви часове. Всичко пропуснато през деня се компенсира успешно вечер – десет-петнайсет братлета са в двора, за да попият от стените, стълбите и пейките на даскалото учебния материал от днес. Яки пичове разменят всичките седемнадесет думи, които си спомнят от разговорите през последния месец, за да изразят случващото се в забързаното им ежедневие. Бирата за по-лесно усвояване на учебния материал, посредством гравитационните сили на нашата планета намира неповторима реализация по стената на училището. Нуждата на организма от кюспе в две пакетчета печен слънчоглед е огромна, особено когато това се случва по време на философски разговор за възгледите на Кант. Захранката от сол, шлюпки и малка ядка развива непреодолимо желание и утре нещата да се развият по същия начин, пак на същото място, само дето може да се говори този път за философските твърдения на Ницше. Валят фасове и зелени желирани създания, завъдили се като аеробни едноклетъчни организми с дом – устна кухина и носоглътка, които прелитат на метър-два и се разстилат по студения асфалт. Някой друг оранжев филтър бива елегантно сгазен с четвърт оборот на дясно стъпало.

 Маменце, хайде да поиграеш навън!

Спретнати майки, сготвили мусака и измили банята, захвърлят прахосмукачката на една страна и хукват да водят децата „навън“. „Навън“ е в училищния двор. Там е удобно малчуганите да са с колело, особено когато учениците от 4 различни паралелки имат физическо. Майката гледа намръщено, когато изневиделица пред милото й детенце изскочи някой осмокласник, който покрива норматив на 60 м спринт! В тези мигове майката освирепява като тигрица, забравя, че е обикновен смъртен и е готова да пресъздаде кървавите сцени от „Рамбо IV“. Целият свят й е крив, когато училищният двор се явява естествено продължение на килима от детската стая и кой им е дал правото на тия да стъпват по него!? „Как може така да пречат на детето да потича? По цял ден е затворено вкъщи, вие не виждате ли как му се играе?“ е въпрос, над който учителите по физическо и до ден днешен не могат да открият логически отговор.

Колелото се кара най-добре по обяд, когато стотици деца търсят своето място по училищния асфалт, за да размърдат крачета и ръчички в начален стадий на ошипяване от целогодишния престой на училищен чин. Шансовете милото мишленце да се люсне директно върху нещо твърдо са малки. Колкото и бързо да се въртят педалите, все преди стената ще срещнеш някое заблеяно момиченце от IV клас и ще успеете дружно да посрещнете рязкопоявилият се асфалт. Майките и бащите в тези моменти тичат да проверят дали педалите на колелото не са се разпарчетосали или дали веригата не е паднала. Плачещи деца не се забелязват, защото са на кълбета с момиченцето от IV клас, а не се и чуват, защото половината училище в момента е на двора.

Бегай, че ми пречиш!

Училищната собственост е кадастриално парцелирана от неколцина, като в това число не влизат нито директорът на училището, нито местната кметица. Целият двор на всяко училище е на Пешо, Геша, Тонката и на всички, изброени по-нагоре, в това число и Спас. Очаква се скоро да бъде въведена и тол система за прекосяване на футболното игрище или такса-ползване на полето за народна топка. Млади бизнесмени са приели правото си на първи разпоредител на общинската собственост и безцеремонно раздават укази за право на игра. Естествено, най-малките и по-малките, особено когато са без поотрасналите си втори разпоредители-родители, също не получават статут на играчи на нито едно от игралните полета. За тях обикновено играта на по-големите е своеобразна лекция, тип практикум, в която имат изконното право само да гонят и доставят отдалечаващите се топки.

Едното право носи със себе си и други права, училищният двор се преобразува в малка държава, в която мениджърският екип управлява народонаселението според нуждите на играта.

Ееех, а къде е бай Тошо?

Баби и дядовци са окупирали всеки квадратен сантиметър на пейките в двора и прилежно са разстлали половин гардероб детски дрешки, 4 торби пазар от магазина, стари вестници и провизиите за внучето. Трима бистрят темата „Бастун и ишиас“, един за малко темата налучква, разказвайки за пътуването му до Видин – втора класа.

Транспортен коридор

Осемте му отворени врати създават прекрасна мрежа от пътеки, които съкращават трасето на стотици граждани, решени да се предислоцират в различни точки на града.

Унесена в драматизма на пореден епизод от едни семейни саги, леля Теменужка вкара неусетно гол на Дончо, премятайки през рамо тежките дисаги. Чичо Валентин, затичан към джипито, се спъна във въжето на Ванеса и Филипа. Трябваше да дойдат всички футболисти, за да вдигнат чичо Вальо от земята и да опитат внимателно да го почистят. За нещастие, човекът, бе снабдил се с лекета – все в кафявите нюанси, някои кални, а други – от отпадъци фекални.

Пет юнака с колелета развиват скоростна щафета, бият контри по тревата, един си пада на главата. Между тях от втори „д“ подават си децата топка – дрибъл, дрибъл, пас и прас! Намеси своите зъби питбулът Спас. Учителката вика, второкласници реват, но пък Спас сега препишка онези дрешки, хвърлени на куп.

Училищният двор е чудно място, странен кът. В него всеки си намира своето своя мир, в пек и студ. Жалко само за горките ученици, които все по-рядко успяват да му ползват благините.

Advertisements