Наближават май и юни, когато тегобата, което представлява ходенето на училище за децата, ще приключи, но не без свидни жертви от психиката на милите майчици на ученици. Ето какво се случва в главата на горките мамчета в този период.

Кога свърши пролетта?! Току-що осъзнах, че учебната година свършва след около десет минути и макар че нямам търпение да съм по цял ден с децата вкъщи, непрекъснато, всеки ден, по цял ден, цяло лято, искам да кажа: О, БОЖЕ МОЙ, ПОМОГНЕТЕ МИ, ОЛЕЛЕ!

Краят на учебната година е и моментът за поредната равносметка „Какво се обърка (и) тази година“, за допълнителен стрес преди началото на лятната ваканция:

Пробойните в гардероба. Всяка сутрин става все по-вероятно и рисково някой да забележи дупките в кецовете за физическо на детето, но няма сила на този свят, която да ме накара да купя нови преди следващата учебна година.

Пробойни в обяда. Третата поредна кутия за обяд, която купих на детето за училище, се счупи преди две седмици. С виновно примирение слагам в найлоново пликче един разопакован кроасан и увита в салфетка ябълка.

Тържеството за края на годината. Със сигурност ще има тържество за край на учебната година. Със сигурност ще уча наизуст някое стихче или песничка. Със сигурност ще трябва да майсторя костюм на таралеж, буква от азбуката или народна носия.

Почерпката за същото тържество. Класната е написала във фейсбук децата да донесат дребни сладки за почерпка в класа (думите „АКО ИСКАТ, НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!“ са пасивно-агресивният кос поглед с леко пренебрежително кимване към родителите, чиито деца НЕ СА донесли нищо). Трябва да си отделя един следобяд да намеря сладки без глутен, без захар, без ядки, без консерванти, без алергени. Със сигурност НЯКЪДЕ в този град трябва да има сладки, които са направени от нищо, но пък са вкусни и не струват половината ми заплата. Нали!?

Дали бутилка вино е подходящ подарък за класната по повод края на учебната година? Мнееееее, със сигурност някоя много активна майчица на съученик/чка ще настоява да подарим сувенир, ваза или свещник, защото класните имат нужда от още един сувенир, ваза или свещник.

Така или иначе изпих бутилката вино, докато се чудех.

Справянето с жегата в класната стая. В началото на учебната година детето ходеше с едни панталони до под коляното. Трябва да ги изровя… Къде съм ги сложила…А, ето ги. О, те станали на къси панталонки. Ами…

Безпокойството, че през лятната ваканция детето ще забрави да смята и изобщо всичко, което е научило по математика.

Безпокойството, че през лятната ваканция аз ще забравя всичко, което детето е учило по математика, докато му помагах с домашните.

Пробойна в пособията. Стискам палци останалите четири милиграма лепило на детето да му стигнат само ооооощщщщеееее няколко седмици до края на годината.

Всеки ден трябва да му напомням, че банският не е подходящо облекло за училище. Всеки ден.

Всеки човек около мен ме пита какви са ми „плановете за лятото“. Очевидно, „да оцелеем“ не се брояло за истински план.

Поредна година не успявам да запомня имената на 80% от съучениците на детето и майките им. След няколко неуспешни опита, примирено се отказвам да водя лежерен разговор с другите майки преди тържеството за край на учебната година. Явно поредна година ще изглеждам като пълен темерут в очите на другите майки, които чуруликат наоколо.

Откривам три непрочетени забележки за забравено домашно на задната страница в бележника на детето, заради което годишната му оценка ще е понижена на 4.

Училищен проект за край на учебната година. От написаното задание за проект става ясно, че учениците (тук разбирай „родителите им“) ще трябва да използват папиемаше, гирлянд, вълнена прежда и боядисана изсъхнала кора за яйца. Проектът трябва да е готов вдругиден. Най-късно. Ще има конкурс за най-добро изпълнение. Всички проекти ще бъдат закичени с имената на учениците и изложени във фоайето на училището. Платената ми отпуска беше изчерпана за проекта за приключване на първия срок, така че сега ще взема неплатена.

Ежедневната физкултура приключва с края на учебната година. Явно ще трябва да науча правилата на футбола и да ритам пред блока с детето.

„Пижаменото парти“ с гостуващ съученик вече няма да е ограничено до събота вечер. Предполагам, че ще свикна у нас да има 5 деца непрекъснато (само едно е мое).

До септември извинения не се приемат. Няма „закъснях за работа, защото ме забавиха в училището на детето“, няма „трябва да си тръгна по-рано от работа, на родителска съм“, няма „не мога да изляза довечера, защото трябва да помагам с домашно“ и други такива.

Денят, в който детето донесе вкъщи всичко, което е трупало в шкафчето си в училище през цялата година. Този ден наближава. Подът в хола дали ще стигне за всичките милиони малки хартийки, хилядите части от играчки, дузината недовършени или полуразрушени проекти от училище, трилионите рисунки от час по изобразително, скатаните от майчин взор контролни по математика, фосили на полуизядени ябълки, стотиците опаковки от шоколадови десертчета от лафката…

Това, че ще се спъвам в дузината недовършени или полуразрушени проекти от училище, които сърце не ми дава да изхвърля, защото искам да ги запазя за спомен, и трилионите рисунки от час по изобразително, които ще прашясват на бюрото в стаята на детето.

Висшите навигаторски умения, които трябва да развия преди началото на лятната ваканция, за да координирам летен лагер/уроци по плуване/срещи с приятели/посещения при баба и дядо на село/работен график/отпуска и да имам винаги план Б за: „Мамо, скучнооооооооооооо ми е!“

И накрая най-големият стрес: че всичко това ще се случва отново, и отново, и отново…

А тепърва предстои и поредният първи учебен ден, само след няколко месеца!

 

Advertisements