Родителската среща не е и нашата идея за приятно прекарване.

На повечето родители се налага да се обърнат към преподавателя на детето си в някакъв момент от учебната година. Като повечето институции, училищата понякога се нагорещяват и фактът, че става дума за тяхното дете, понякога кара родителите да изпушват много лесно и да изглеждат заядливи и раздразнителни, макар в действителност да не са. Чак-пат някой родител се престрашава да сподели с приятелски тон какво би искал да се промени и да подаде ръка за помощ на учителя. Ето предложенията на една майка към учителите.

Споделете как стоят нещата от Вашата гледна точка – на учител или родител, или на родител и учител едновременно?

Бъдете директни

Защо не говорите директно с нас, родителите? Образованието е и въпрос на комуникация и общуване – вярваме Ви достатъчно, за да Ви поверим децата си, но не можете да отречете и че Вие имате нужда от нас. Ако някой родител Ви изглежда изнервен, сигурно има причина. Ако се дразни на нещо в училище, може би не е без основание. Вие също имате своите причини за дадено решение, аргументи и основания да постъпите по конкретен начин, но не очаквайте от нас да ги отгатваме. Щом очаквате от нас ангажимент и участие в училищния живот и образованието на детето, имайте ни достатъчно вяра и да ни обясните предварително, да го обсъдим и понякога да признаем взаимно грешки – това, което ни прави мнителни, недоверчиви и нападаелни са тайно взетите решения или нежеланието за дискусия. Повикайте ни и ще поговорим – не само на родителска среща с всички родители, дискусиите в малка група заинтересовани родители също са ефективни. И, молим Ви, адресирайте наболелите проблеми сега, не когато родителите вече са гневни и въвлекат целия педагогически съвет.

Не карайте заетите родители да се чувстват виновни

Някои от нас ходят на работа, други не. Никой обаче не трябва да изпитва вина за това – и работещите, и безработните родители искат най-доброто за децата си. Ежедневният график на всеки от нас е различен и можем да намерим подход, удобен за всеки според специфичните му ангажименти – това включва и съобразяване с Вашия график, разбира се. Да имаме няколко варианта, от които да изберем една дата за родителска среща, за индивидуална среща с Вас или друго събитие определено ще облекчи повечето от нас, наместо да бъдем уведомявани почти в последния възможен момент. Дайте ни възможност да преподредим графика си – рядко можем утре или вдругиден да дойдем в средата на работния ден по повод Деня на бащата, или да присъстваме на отворен урок по английски език, или да чуем рециталът в час по музика или друго. Не, невинаги можем да осигурим за утре вълнени конци за мартеници, сушени плодове за сурвачка, кадастрон, метални копчета и пайети, върбови клонки или кожен плат за кукерска маска, защото имаме да се грижим за още едно малко дете, за болен родител, за мъж в криза на средната възраст, да бързаме да не закъснеем до и от работа, да напазаруваме, да приготвим вечеря/закуска/обяд за семейството, да помогнем за домашното по математика на по-голямото дете…или каквото всеки от нас има да свърши в паузата между училището на детето и съня в добрите дни, когато никой в семейството не е болен. Но ако има желание, ще намерим и начин – ако в началото на срока изготвим заедно календар със събитията за годината, от рано ще можем да се подготвим с материали и освобождаване от ангажименти.

Допълнителните проекти са истинска тегоба понякога

Преобличането в костюми и влизането в роли звучи страхотно, особено ако някои деца могат да блеснат с уникален костюм или визия. Но някои от нас не са благословени със сръчни ръчички и креативен ум и създаването на такава „уникална“ визия се превръща в страхотно главоболие и желание да скочим от прозореца с табелка на челото „Нямам никакви идеи!“. Същото важи и за изработването на креативни домашни „творение“ с „подръчни материали“ на база проект, измислен от „детето“. Да, знаем, че допълнителните проекти трябва да се правят ОТ ДЕЦАТА, но да бъдем реалисти – на всяко дете ще му се наложи за първи път да създаде я кукерска маска, я самолет, я аквариум, я прототип на ракета, я възстановка на Априлското въстание върху кадастрон. Резултатът от този ялов творчески напън обикновено е паникьосано търсене в интернет на подобни творения и жалък опит в 2 през нощта за възпроизвеждането им, докато нещастният родител припада от изтощение върху сглобеното до момента. Сега може би разбирате защо някои деца носят в училище бял лист, на който е залепена сламка в средата и по краищата има лак за нокти – това е бил максимумът на творческа мисъл в 6:50 сутринта, когато родителят се е опитал все пак да спаси положението.

Да спрем с „момчетата са си момчета“

Пишем това с дълбока въздишка – възможно ли е някаква част от образователната ни система или нагласите в училище да не работят за всички момчета в клас? Да, знаем, че всички момчета са различни (вероятно и всички момичета също). Не търсим извинение за мързел, грубост, нахалство и невъзпитаност. Става дума за това, че ако в класните ни стаи намираме учители, изнервени заради това, че някои момчета са неспокойни, не искат да слушат, да внимават и, както е по-познато у нас, да са послушни, не е ли ясно, че става дума за момчета, които са в риск да отпаднат от училище? Може би само за нас отстрани е очевиден пътя от буйното момче, което изнервя учителите, до момчето, което бяга от училище и не завършва. Не би ли трябвало всички, родители и учители, да работим заедно, за да пригодим образованието и учителския подход към тези буйни момчета? Дали е възможно тези момчета да получават повече похвали и награди за старанието си да учат, вместо забележки за поведението и това, че „не са послушни“? Възможно ли е наказанието и мъмренето да имат обратен ефект върху тези „непослушни“ буйни момчета, които не внимават в час и не вдяват урока? Не говорим да няма последствия за провиненията им, но адекватни и коригиращи последствия, а не превантивно наказание? От родителска гледна точка ни се иска да не виним училището, но да обърнем внимание, че става дума за нашите синове все пак и да си припомним детската игра, при която се опитваме да напъхаме куб в кръгла формичка.

И ние не обичаме родителските срещи

Родителските срещи –имаме силното предчувствие, че не можете да ги понасяте, обаче познайте какво – и ние не мечтаем така да си прекараме вечерта. Бутаме се забързани в трафика, повечето от нас се връщат от работа, плащаме на бавачка заради привилегията да се изнервяме прогресивно около два часа от това, че сме се сгънали като оригами в опит да седим на училищни пейки и чинове, които не са проектирани за нашия размер задници. Причиняваме си го, защото знаем, че Това Са Важни Неща. Отсега ще сме Ви благодарни, ако намалите до минимум (или, Бог да Ви благослови, махнете изцяло!) десетките хвърчащи листчета с декларации, документчета, списъчета и прочие хвърчащ папирус, който циркулира от родител на родител за подпис. Оставете ги при Вас на катедрата, напишете на дъската за какво са (с няколко думи) и който иска, ще дойде да подпише след края на срещата. Второ, моля уважавайте малкото ни останало достойнство, което губим колкото повече седим на детските чинове. Да чуем как Милослава се справя блестящо с математиката кара всички останали родители да мислят, че децата им са с математически капацитет на кисела зелка. Също и вместо да кажете пред всички родители, че Иван отново създава проблеми, може да изправите родителите му на дъската и да люснете по тях кофа с вода пред всички. Трето, в началото на всяка родителска среща всеки родител си задава редица въпроси, един от които е: „Колко ли време ще продължи това?“ Изключително ще сме Ви благодарни, ако знаем в началото каква е програмата, или поне какви са нещата, които искате да обсъдим, и горе-долу колко време предвиждате за срещата.

Разваленият телефон

Трябва да разберете, че децата ни и ние, родителите им, ще забравяме разни неща. Децата забравят, че е трябвало да занесат в училище буркан, розова тениска, медицинска бележка, нова тетрадка с бели листа, комплект от цветни химикалки или каквото и да е, около две милисекунди, след като сте им казали това. За да не се превръщат съобщенията от вас в очакване Всевишния да отговори на молитвите ви, използвайте съвременните технологии – фейсбук, смс до родителите, специлизирани приложения като ClassDojo или доказаното комуникационно средство – бележка, на която пише „Да се предаде на майка ти/баща ти“.

Ние не сме желе

Ние, родителите, не сме еднородна смес от желиран сопол, а група индивидуални личности, всеки със своите различия, също като децата ни. И също като тях, правим каквото можем. Нека не звучи като оправдание – ние наистина се стараем да даваме най-доброто за децата си, дори и за Вас то да изглежда недостатъчно или невинаги най-правилното. Някои от нас тичат в класната стая или директорския кабинет при първия проблем в училище или с детето им, но за всеки от тях има поне 10 други, които се тревожат не по-малко, но не искат да досаждат излишно или да бият камбаната на директорския кабинет. Макар това да не е извинение, грубостта често е симптом на тревожността и безпокойството за нашите деца. Най-важното е да не забравяте, че ние, родителите, сме човешки същества.

Споделете Вашия опит?

Advertisements