През последните години се обръща твърде много внимание на въшките. Какво са се вгледали в тези животинки? Има ли ученици, винаги ще има почесване по главиците и живи същества, притичващи волно от косъм на косъм.

Аз лично не намирам нищо странно и страшно.

Медицинската сестра все ми обяснява, че главовите въшки не пренасят болести. Няма шанс да се хване витилиго, кариес или разширени вени от тях. Превземат нечия глава и съвсем добронамерено си заживяват там.

Аз ги харесвам въшките. Държат децата будни и ангажирани с учебния процес. Всяко почесване по главицата симулира вглъбена мисловна дейност върху учебните задачи. Според мен въшките придават нещо подобно на мозъчни електроимпулси, които държат децата в подходяща учебна активност. Едната ръка е ангажирана с химикал, а свободната е на главата. Така се лишавам от вероятност някой да пие вода, да си рови в несесера, да пише бележки на съученици или да си дълбае нещо по чина.

Според мен въшките допринасят за мисловната дейност, защото ухапванията създават непреодолимо желание за почесване, което си е своеобразен масаж. Масажът е полезен за стимулиране на кръвообмяната по кожата, космените фоликули, но нали всичката тази кръв се концентрира в главата? Ето това ми трябва, главици пълни със свежест и акъл!

Харесвам въшките и защото те обединяват класа. Родителите имат повод да се чуват, да обменят идеи за лосиони и препарати, а покрай това си споделят и други важни неща за училище. Веднъж така, когато петнадесет деца имаха въшки в класа, родителите, покрай разменени обаждания, се бяха организирали да донесат и монтират в класната стая закачалки за якетата на децата.

Всяка седмица мед. сестра Харалампиева прави скрийнинг за кръвопийци в моя клас.

Винаги влиза от засада, ако имаше футболен съдия или поне учител по физическо, редовно щеше да я освирква юнашки.

Ето, правя диктовка онзи ден, даже и Данчо пише, защото по случайност майка му е сложила тетрадка в раницата. Отваря се вратата с такъв замах, че ако беше се объркала Харалампиева и беше захванала пантите, вместо дръжката, с този ряз щеше да демонтира всичко заедно с касата. Нахлу в стаята, измърмори едно „здравей“ и подхвана първата редица за проверка.

Разлиства детски кичури и в същото време се обърнала към мен и ме пита има ли отсъстващи. Така прегледа шест ученици. Децата стоят притихнали в стаята в очакване да чуят имената си, а тя ме гледа в очите и тайно се надява, че ще й напиша на лист, че Иван, Асен и Невена днес не са на училище. Харалампиева грам не знае, че на учителската катедра едни от най-ценните и конвертируеми предмети, са празните листчета, на които се записва нещо важно. Тези листчета трябва да ги въведат като задължителен инвентар в класната стая, защото в тях се записва кой е без домашно, отсъстващи, колко човека не са донесли извинителна бележка за миналата седмица, кои номера какви оценки имат от контролното, кой не си е донесъл проекта по Човекът и природата, в колко ни е оперативката в други ден…понякога пиша даже какво трябва да купя от магазина, че и това се забравя. И децата пишат на тези листчета. Ако са лепещи и с примамлив цвят, забравени върху катедрата, мигом по тях се появяват сърца, надписи от рода „наидобрата очителка!“, даже по-находчивите се сещат, че като не си носят тетрадка, могат и на тях да пишат плана на урока.

Естествено, днес листчета нямам и се правя на приятно разсеяна, гледайки през прозореца. Харалампиева си има един тефтер, с който си дойде от предното училище преди 5 години, но явно иска да се пенсионира с него, предвид това, че крайно щадящо го използва. Синдикалистките й подаряват всяка година, обаче явно с тях си попълва библиотеката вкъщи, знам ли?

Проверката за въшки продължава. Две глави са прегледани по-съсредоточено. Провежда се следния разговор:

  • Тези гниди по главата ти са умрели. Майка ти мазала ли те е с нещо? – стартира интервюто на сестрата.
  • Не. Аз сама се къпя. – отговаря Асето и с неподправен маниер завърта леко главица и прибира част от бретона зад ухото.
  • Имаш много гниди, все умрели. Да кажеш на майка ти да те изчисти. Няма страшно.

Децата вперват поглед в Асето, а тя се усмихва победоносно, защото хем им е привлякла вниманието, хем е победител, на бойното поле всичко е мортус.

Благойчо ходи на подстригване само за 15 септември. До следващото начало на учебната година косичката си му расте необезпокоявана и се налага тайно да му взимам с ножицата кичурите, които му влизат в очите. Казвам тайно, защото първият път като направих грешка, трябваше да подстрижа после половината клас, че много желаещи наскачаха.

Косичката на момчето също е дала подслон на десетки лазещи гадинки. Забелязах го тези дни, че се почесва повече от друг път, след като даже му беше трудно с една ръка да прибира читанката и да вади музиката. Другата ръка беше плътно ангажирана в подтискане на сърбящите пориви.

Прегледът на класа продължава в средната редица, когато Харалампиева забелязва, че в стаята е доста тъмно. Мърмори нещо, че няма кой да се сети да светне лампите, защото нищо не виждала. Лампите се светкат в началото на коридора, а аз съм в края му. Един път ходих така в час и заместник-директорът ме видя. Единственото, което изсъска през зъби беше, че трябва да пиша обяснение какво правя по коридорите, когато ми се плаща да преподавам. “А ако някое дете сега падне и си счупи главата или скочи през прозореца? Кой ще е виновен?”. Все едно идвам на работа и съм при учениците си само, за да е сигурно, че има човек на позицията “виновен”.  От тогава си позволявам единствено да ходя до тоалетна в час, но преди това изпращам за съгледвач Борянка, да установи има ли маневри от ръководни тела по коридора.

Щом няма светлина, Харалампиева не може да види дали има лак по ноктите си, камо ли да разбере, че нещо шава по главите на децата. Цялата средна редица се почесва в ритъм, но за медицинското лице всичко е изрядно. И калинки да бяха, пак нямаше да ги види.

Прехвърля се на последната част от класа, която седи до прозореца. Диктовката ми отиде на кино, аз вече се нервирам на това, че не мога да проверя дали класа разбра, че наречията се пишат слято. Звъни телефона на Харалампиева, тя вдига и без особени притеснения разказва снощния епизод на „Малката булка“. Слава богу, пропуска 20 минути с моменти от филма как стара баба гледа вторачено млад индиец. Четири деца пишат, не разбирайки, че това не е част от моята диктовка. Аз се изнервям леко, защото този номер с разговорите й в часа ми по български език, се разиграват за шести път. Докато говори за Ананди, сестрата прелиства поредния кичур, гледайки учениците от 8 “а“ как ритат футбол на двора.

Децата се почесват, Харалампиева приключва разговора и заявява:

– Чисти са ти учениците, браво! Ася има умрели гниди, Благой има и живи, ама той си е така от септември. Хайде, обади се на родителите им да ги почистят довечера.

Вратата на класната стая се отваря със замах, медицинската сестра излиза победоносно и я затваря с юнашка сила, така че прозорците да иззвънтят на земетресение 4 степен по Рихтер.

Докато търся последното продиктувано изречение, звънецът удари.

Учениците се почесват учестено, прибират българския език и изваждат музиката.

 

Advertisements