Всяка даскалица знае, че една от тайните на учителската професия се крие в дежурствата, с които е окичена целогодишно. Тук нито един родител не би разбрал за какво иде реч, когато се каже дежурен по лавка, дежурен на коридор, главен дежурен, дежурен през ваканция, дежурен по прием на ученици… и съм сигурна, че съм забравила за другата половина дежурства, защото вече страдам от липса на лятна ваканция по това време на годината.

Ето, например, преди години имах един директор, който поради някои особености на ръста си, оставаше незабележим в коридора през голямото междучасие. Тази своя характерна черта той използваше за изненадващи проверки на дежурството по етажи. Вървят си двама осмокласници с едва наболи мустаци като телена четка, и току те подминат, влачейки ходилата мързеливо по коридора и хоп! иззад тях изскача господин Иванов с репликата „Я, сега да видим кой е дежурен днес на третия етаж?!“. В този момент ти се радваш на първите 3 минутки избавление от тихия пристан на трудовата си каторга – класната стая и си захапал нервно онази баничка, за която мечтаеш от по-предното междучасие. Точно тогава от извънредновъзникналата изненада едно парче извара се закача в лявата ти ноздра, и се намества да полети от последвалата кихавица. Иванов забърсва куршумът-извара с погнуса и с ненавист съобщава, че не си гледаш работата, защото има тичащи ученици.

Учениците тичат, защото имат енергия, акумулирана от седалките на чиновете. В коридорите на начален етап децата винаги тичат, сякаш ураганен вятър ги подпира отзад и те с лекота покриват по няколкостотин коридорски норматива на ден.

Тичат, защото им се откриват широки хоризонти в съзнанието от наученото в предходния час. Понятийният апарат се е разширил и обогатил, а тялото има нужда да асимилирал образуването на толкова много нови IQ единици. Затова децата се засилват и тичат, за да може повишаването на телесната температура от учестеното дишане и ускорената обмяна на веществата да разнесат до всяка клетка новината за това какво е наречие и как се пише на белия лист. Някои деца тичат, защото им се пие вода или им се ходи до тоалетна. На други – защото гонят първите по различни причини. Трети тичат, защото са слушали твърде често правилото „В коридора не се тича“, но са пропуснали да запомнят отрицателната частица съвсем умишлено и тичат според техните си канони. Четвъртите, ако ги питаш за къде тичат, спират и питат кога са тичали. Има и такива, които се гонят заради спорта и някъде така е успяла да блесне Ивет Лалова, убедена съм.

Тичат и петокласници, шестокласници и седмокласници към лавката през междучасията, защото иначе ще чакат на опашка. Предпочитат да си изпробват спринта, без значение, че такава дисциплина за по стълби още не са добавили към олимпийските квоти. Но пък е крайно време да махнат щангите и да ги заменят с нещо по-практично, нещо, което се практикува от десетки хиляди деца всеки ден, безплатно при това.

То и даскалиците тичаме и то пак по тези коридори, ама аз поне се старая да не е в междучасия. Когато отивам до тоалетна винаги е с най-забързаната походка и тогава разстоянието до порцелановата чиния изглежда най-отдалечено. Един път си спомням, имах един стомашен вирус и докато стигна до края на коридора, пред очите ми премина една петилетка кризисни моменти, а аз си мисля, че на финалната права вече бях успяла да се сдобия със свръхестествената левитация.

Тичам и при шефа, ама това е една друга тема, която си заслужава да я поразтегна като стар акордеон в селска кръчма.

Главното дежурство е най-недолюбваната част от училищната дейност. За главни дежурни трябва да се наемат само пенсионирани гвардейци от Президентството, които могат стоически да издържат на атмосферни условия, бледонаподобяващи училищните такива.

Главният дежурен е най-важната фигура за деня, защото има непреходната задача да бие звънеца. Истинските диджеи знаят колко важно е да си в ритъм, да пускаш дълги и къси сигнали и най-вече часовникът ти да е верен и да не спре в най-неподходящия момент. Освен това часовете ти започват по-късно и свършват по-рано, защото трябва да натискаш с точност на атомния часовник, разработен от екип физици, начело с Чун Йе от Националния институт на стандартите и технологиите на САЩ в Боулдър. Вечно има шест колежки, на които часовниците друго им показвали и все недоволни, че не им стигнало времето за часа. За едната съм убедена, че ползва часовник с кукувица още, подозирам, че го носи в голямата платнена препълнена торба, с която всеки ден идва и си отива от училище.

Друга важна работа на дежурния учител е да следи по коридорите за закъснели ученици. Който не е играл Counter Strike по-добре да не се наема за главен дежурен. Със снаряжение не може да ни пратят на работа, но по стратегия и прецизно издебване на противника сме ненадминати. Това ученик да ми закъснее и да се вмъкне в класната стая незабелязан никога не е било. Единственият път минава през дирекцията, където се дава подробно обяснение за всяка пропиляна минута учебно време. Не, че там не отлита останалата част от първия час, но няма да изпадам в подробности, защото тези правила сме си ги гласували сами на педагогически съвет.

Дежурният учител минава да събере брой присъстващи ученици от начален етап, за да раздаде безплатните закуски в голямото междучасие. Тук вече учителската професия прелива в социалната сфера на безвъзмездното подпомагане. Аз се явявам като един месия на новото време, от когото стотици ококорени детски очички очакват да им раздам нови знания, нови умения, строгост и възпитание, любов и добри маниери, а аз им подавам кифла с ванилов крем. Поне се чувствам като знаменитост за десетина минути.

Дежурството изисква в голямото междучасие да бъдат изведени всички ученици в училищния двор. Директорът така и не разбра, че за този процес се изисква половин ден поне, защото никога не съм успявала да изведа учениците от последните две стаи на втория етаж. Тъкмо стигна до там, погледна си часовника, чиито стрелки нервно сочат към двора и аз стремглаво се затичвам към главния вход. Там заставам в цял ръст и ненадмината снажност, за да подвикна на близо 300 състезатели от разнообразни лекаотлетически дисциплини с отявлено спринтьорски характер да се прибират. Сигурно добре ме разбирате, че повечето от тях докато тичат, им се запушват по естествен начин слуховите проходи, а по това време тъпанчетата им гледат неми филми. От силните ми крясъци веднъж излязоха и децата от онези две стаи, а от близките балкони хората си прибраха и прането.

Главният дежурен трябва да следи и опашката на лавката. Не трябва да се допуска закона за естествения подбор в природата да се случва там, защото пълничките ученици ще станат още по-закръгленки, а слабичките трябва да разчитат на единия си късмет или да се събират Луна във Водолей в осми дом, за стигнат до заветната малка отворена вратичка, от която една леличка усмихнато пита за какво точно да ти вземе паричките.

Докато върви по стаите на първия и втория етаж и раздава закуски във фоайето, дежурният учител трябва да следи и на лавката за мира и спокойствието, наподобяващо онова по ивицата Газа.

И все пак, колкото и да си дежурен, си учител, който съвестно си гледа уроците. Аз, честно, не зная от кои съм.

Advertisements