Наред с черната дъска, събирането и изваждането на многоцифрени числа, Двубоят между България и Византия и народната топка, учителката има и други функции. Как си представяте обяда на първокласниците, ако там периметърът не е обхванат от зоркия поглед на една достолепна госпожа?

Ходенето на обяд се осъществява посредством малки хартиени листчета с печат, дата, надпис, за които децата трябва да се грижат от понеделник до петък като за домашни любимци. Купоните трябва да живеят в онова малко джобче на раницата, което мама грижовно е нарекла за тази цел. Обаче купоните си имат свой собствен път и смело обикалят голямата раница, несесера със страшната ножица, кутията за сандвичи, кутията за плодове, бележника, читанката, джоба на якето, рафтчето под чина, а най-безотговорните купони се търкалят по училищните коридори и върху таблата със супа, пиле с грах и ябълка.

Поради тези и други причини родителите искат от мен да купувам, съхранявам и предоставям купоните за стол. В такива моменти се вълнувам много, защото изживявам моята несбъдната мечта да работя като банкерка на касата на някоя помпозна банка. Представям си как си играя с крупни суми и ги раздавам щедро, нося пачка и я подавам със замах на жената с бялата престилка, която ведро отвръща на жеста ми и започва с една лекота да разлива гореща супа-топчета в купичките алпака.

Понякога съм си забравяла червената химикалка у дома, и парите съм си забравяла, но купоните на децата – никога.

В столовата организацията е изрядна. Учениците си измиват ръцете и се строяват на дълга опашка за храна. Повечето от тях не са гладни, защото на път са минали през училищната лавка и след тях пицата и баничките са свършили. Строевата подготовка е на средно ниво. В редицата винаги има поне десет деца да побутват другарчетата с коленца и лакътчета. Успокоително ми действа тази гледка, когато все пак ги виждам да търсят такъв физически контакт преди да са взели храната, а не след това – с табли на ръце. Според мен така е започнал някога кристал-балансът като циркова дисциплина и съвсем естествено е стартирал като алпака-баланс. Не, че не се спъват и не пада киселото зеле по земята, а свинското не подскача като гумена топка още известно време.

След като храната бъде разменена за оцелял купон, идва ред на консумацията й.

Ей, това днешната младеж не знае да яде супа, защото не знае какво е супа! Децата винаги я възприемат като нещо за пиене, с парченца храна в нея. Онзи ден спорих с Данчо, че крем-супата не е правена от банановата каша на по-малкия му брат. Нали, ама да не изпадам в подробности как описа рецептата за приготвяне, качен върху един стол и надвикващ с пълно гърло десетки метално-лъжицени кънтежи в столовата. Естествено, половината деца повярваха напълно на готварския гуру и осигуриха количества питателна храна и за свинекомплекса, който възприема и преработва изостанали въглехидрати и белтъчини от ученическото меню.

И докато майки-орлици облитат всяка година рецептурната книга, изпадащи в яростни спорове кое е по-полезно – Дюкян или Червенкова, д-р Емилова или д-р Гайдурков, то децата им не познават що е това храна, която се яде с лъжица.

На мен лично осем първокласници са ми искали сламка, за да си изпият доматената супа, мислейки я за нектар от сини сливи. Две деца са ми обяснявали, че грах не се яде, както и никакви малки играчки не се слагат в устата, защото може да се глътнат. Една малка дама веднъж ми препоръча да не ям домати, защото в тях се складирали яйцата на жабите. Да не обяснявам каква е теорията за спагети със сос Болонезе…

Насето често протяга вратле през малкия отвор на готвачката, за да я пита кога ще има пържени картофки, държейки баничка в ръка и гледайки намусено мусаката. Като казах мусака, бяха я спрели от готвене за един учебен срок, защото Митето от съседния клас пак така спонтанно беше обяснил на второкласниците, че това не е мусака, а повръщано. Сигурно подозирате колко загрижени майки обследваха менюто в следващите три месеца с капацитета на началник отдели в Агенцията по безопасност на храните. А се оказа, че повече от половината не знаеха какво е бланширане.

Щом седнат да обядват, децата откриват различни видове игри, които да подпомагат процеса хранене. Една от тях е стрелба с хлебни топчета. Всеки обед политат повече амуниции в нашия стол, отколкото на военни учения в Източна Европа за една календарна година. Имало е моменти, когато видимостта рязко намалява и след втория стол трудно се вижда по-натам. Лелките  отвърнаха на удара като започнаха да предлагат само препечени филийки, но това донесе нови недоволства на майчиния отряд, който написа петиция до директора, че децата им растат без зъби (сменят млечните с други думи) и не може да се затормозяват по този начин. Една майка само беше подписала петицията с особено мнение, разгърнато на 2 машинописни страници, в които ни обясняваше колко вреден е хляба с купешка мая изначало и как е безумно въобще да се предлага на деца.

Друга любима игра е изстрелване на топчетата от супа-топчета чрез тарани и катапулти посредством лъжици. Така една колежка беше носила три седмици в чантата си две случайно попаднали миниатюрни кюфтенца там. И нали сме вечно заринали се с тефтери, химикалки, списъци, та открихме храната едва когато беше започнала да приютява по себе си и по-големи представители на животинския свят от обикновените бактерии. Казвам открихме, защото след първата седмица я отбягваха половината колежки, след втората седмица учениците със сълзи на очи я молеха да държат отворени поне последните два прозореца на класната стая, на третата седмица само аз се бях престрашила да я доближа два пъти, втория път да инспектирам чантата.

Освен, че играят и на гоненица, учениците обичат да си общуват докато се хранят. Това от една страна е хубаво, а от друга – говоренето с пълна уста носи спонтанен обмен на пюреподобни хранителни единици, примесени със сещате се какво. Сближаването продължава и тогава, когато панираната риба на Ася прескача интензивно в четири поредни купички, докато стигне до тази на Явор, който с удоволствие ще изяде четвъртата панирана порция. Супите не стават за разменна монета, защото се явяват в повечето случаи като демонстрационна дейността на готвачките за запълване на празни чинийки. Когато има леща или боб, децата идват до стола само за наблюдение. Изпитват страх да го опитат, пък и няма нищо шоколадово в чинията, с което да им се привлече апетита в правилната посока.

Едно от най-трудните предизвикателства в ежедневното изхранване на учениците е шумът в обширната трапезария. Едновремските бели теракотени плочки създават невъобразим резонанс за продукцията на ударни инструменти, която се изнася всеки обед. Хоровите и соловите рецитали преливат в различни гами и тоналности, докарват децибели, достойни да приглушат двигателите на стар руски боен самолет. Благодарение на тези обстоятелства, началните учители сме усвоили и жестомимичния превод на отлично ниво.

Когато тръгнат за стола, три колежки си слагат оранжеви тапи за уши, за да сме се чували по-добре. Подозирам обаче, че ги е страх да не оглушеят, да не пропуснат последния звънец и да забравят да си отидат вкъщи.

Добър апетит!

Advertisements