Бързам тези дни през глава, защото вървят малките матури, където мъченици четвъртокласници се борят със зъби и нокти с изпити. Хората на запад са направили от тази абревиатура прекрасен телевизионен канал, изпълнен с любовни, драматични, криминални сюжети, пресъздадени в сериали и филми. Ние им ползваме буквите само за мъчение.

НВО в България струва доста по-скъпо от една смешна месечна таксичка към сателитния оператор. Годината започва с купуване на разнообразни книжки с тестове, различни издания и авторски колективи, сякаш за да може да се изчетат всички възможни въпроси, измислени на тази планета и зададени на четвъртокласници. Учениците решават тестове в междучасия, в занимални, вкъщи, половината ходят на уроци за решаване на тестове, защото думата „матури“ е като ампула адреналин, изстреляна от спринцовка в сърдечната област.

Родителите още от октомври са преброили по 5 -10 хиляди изричания на мантрата „Тази година те чакат матури!“, но знаят, че това е само началото и така ще е всеки месец. Всяка майка преживява този трепет неколкократно на ден, обливат я топли и студени вълни, ступор и тремор, хълцане и крампи чат-пат, защото си представя как на заветните матури нейното чедо току виж се изложило. Ама изложило наистина, не си представяйте австралийски музикален фен на сцената на Евровизия до Джамала, а нещо по-хард в съзнанието на майката. Нещо от рода на ниска оценка. На много ниска оценка, като четворка или тройка, защото двойки не се пишат. То, щото няма луд начален учител да пише двойки и да си изпрати лятната ваканция и отпуската сама да ходи на море в Китен, а той да си насърчава и подкрепя онази двойка, която сам си я е завъртял патетично месец-два по-рано.

По-заможните родители, за които матура е дума, отключваща странни асоциации с цензура, диктатура, номенклатура, конюнктура и ехото от предишния управленски строй „Учи, мама, за да не работиш!“, което дрънчи и в техните уши, планират в семейния бюджет перо „матури“, съботно-неделни курсове в школа или частни уроци при г-жа Терзиева, която да изгради светло бъдеще и стабилен ум у четвъртокласника. Пари се леят в сивата и по-светло сивата успоредна (урочна) система, за да се решават тестове, да се наизустяват въпроси и техните отговори и да се стигне до генерални изводи от рода „Най-често на четвърти въпрос се пада отговор „Б““.

С наближаването на малките матури, се увеличават големите драми в семействата. Оценките се гледат под лупа, грешките при решаване на тестове носят система от наказания за неориентираните четвъртокласници, успокоителните таблетки по аптеките свършват.

За учениците НВО също е по-добър вариант като телевизионен канал, отколкото като дума, споменавана в училище. Кой ти знае в четвърти клас какво е матура, бе?! Та повечето четвъртокласници са се возили до този момент най-много осем пъти на тролей, качвали са се само два пъти на Витоша до Дендрариума за около два часа общо, живели са толкова у тях, колкото и в мола, а някой е решил, че ще имат матури!

В началото на учебната година тестовете им харесват. Носят едни тънки книжки в раницата, а не онези големи и досадни сборници, пълни със задачи, и празни откъм съчинения и преразкази. Не, в тестовите книжки всичко е написано с верни и грешни отговори и още тук се отключва страстта по играта с лотарийните билети. Сега още ще завъртат кръгове, опитвайки се да познават верен отговор, като пораснат и започнат да им дават заплати, ще купуват талони и понеже няма да носят химикалки, ще търкат със стотинки. След училищните години, знаете, че химикалката вкъщи е една и седи в секцията, до една кристална чаша.

Вярно и невярно и печелившо и непечелившо са синоними ако не знаете, а националната лотария и националното външно оценяване будят едно и също у детското сърчице.

Някъде към средата на декември сме взели материала за края на първи срок, преполовили сме тестовете в осем тестови книжки, чакат ни други шестнадесет. На учениците им е леко писнало, но са затвърдили краснопис на малка буква „о“, плътно запълване с мастило на малка буква „о“ и зачеркването й с чертичка под ъгъл 45 градуса.

Колежката Петрова носи от някъде нови тестови книжки, току що излезли от печатницата и дружно решаваме, че и тях ще включим в подготовката. И в тях има някои въпроси, които ги няма в другите тестови книжки, което автоматично означава, че такъв риск, да са пропуснали въпрос, няма да се поема – ми нали утре на матурата ще напишат същите въпроси?!

Някъде към февруари вече сме стигнали до годишния преговор за четвърти клас. И точно тук се крие тънкостта на учителската чиновническа дейност. Да пишеш едно в дневника, а да правиш съвсем друго в реалния живот. Това го могат и счетоводителите, само дето като си свършат така работата, получават баснословни премии. За нас няма такова нещо, защото и политиците го умеят това – да пишат нещо в предизборните си платформи, а реално да се случва нещо друго. Знаем се, дето се вика.

От март, по календар започваме да преговаряме всичко изучено от втори, трети и четвърти клас взети заедно.  Каквото и да пиша в дневника, няма значение, защото ми иде да си взема болничен до края на годината. Учениците ми съвсем са се отказали от знанията си, а аз изхабявам по една червена химикалки при преглед на тест номер осем по БЕЛ. В книжарницата до нас ги лъжа, че с червеното мастило правя декупаж, че иначе ще ми излезе лошо име в квартала.

Април винаги идва с ваканция и колкото ми се иска тогава да си почивам, да мия прозорци и фаянсови плочки, да жуля фуги и паркет, да подреждам гардероб и библиотека, уви… Април започва добре, но след почивката установявам, че една пролетна ваканция може да инсталира и криптовируси в детските главици и да архивира в непонятен код цялата информация, която уж сме създали дружно в раздел „памет“, щото нали … твърди харддискове все още не е синоним на твърди чутури. Аз тук ще ви спестя подробности и примери как се открива, че денят е по-дълъг от нощта през цялата година, как цар Петър е основал българската държава, само ще завърша с най-любимото сглобяване на сричките пе – ца – тра – зи в Петразица.

Май ми се иска да е септември, Гео Милев също щеше да си поправи стихотворението ако ми седеше на мястото. Учебен процес няма, има подготовка за малки матури. Аз все повече бъркам матури с шамандури, един път даже се изпуснах пред директора без да искам, добре, че той не ме чу, иначе щях да отплавам.

Учениците ми нищо не знаят, а аз от деня на труда съм престанала да вдигам телефона на родители, а от Гергьовден и на колеги. Джипито ми е дало жълта рецепта за ксанакс, а аз пресмятам, че до момента, само този месец,  съм изпила деветдесет и осем шишенца мента-глог-валериан без особен ефект. Тестове правим, аз смело си купих цяла кутия с червени химикалки, че да не обяснявам как съм ги губила и подарявала на колегите. И кутия сини химикалки си купувам, триещи се, за да пиша дневник, бележници и характеристики и свидетелства.

В дните на НВО настава смут. Тук не е важно как ще се представят учениците, а коя колежка ще им проверява работите. То ви е ясно, че сред нашите редици Ботевите слова – „силно да любим и мразим“ са широко застъпени. Любенето е във вертикална посока към заместник директори и директор, а в хоризонтална се шири другото чувство. Ама това няма как да го обясня на родителите, колкото и желание да имам да им отгърна завесата на реалността, където интерпретацията на отговорите по български език може да се развихри като непредсказуемата Катрина, която отнесе къщите на половин Америка.

Друг е въпросът, който касае PISA, ама в най-опростения й вариант – разбирането на въпрос, в който се иска да се отбележи НЕВЯРНОТО. Е, оказва се, че както няма тотофиш, който да печели с неизтеглени числа, така и средностатистическия измъчен четвъртокласник бърза да огради вярното с инерцията на валяк без спирачки, слизащ от Златните мостове.

По другите учебни заведения, където директорите са по-целеустремени към почетни завоевания при междучилищната надпревара, се купуват кутии химикалки от един цвят и се раздават на ученици и проверяващи, за да се пести червения цвят, че не отива много очакваните резултати.

Мисля тези дни да пиша до НВО и да ги питам, защо след 00:00 часа не дават от онези палави филмчета с 18 в червено кръгче, където верният отговор е заграден правилно с яркочервен цвят. Денем този жанр ми омръзна да го гледам, за нощно време ми е по-подходящ.

Advertisements