И това доживях.

Седемнадесет учебни години съм била като мълчана вода, когато са избирали протоколчик, в други пет се правех на утрепана, две години даже не съм стъпвала на ПС. На последния съвет обаче Белокопитова обърна нова страница в моя живот и ме лиши от няколкото кратки дремки, поднасяни редовно от парниковия ефект в учителската стая.

Обявили съвет за 12:00 онзи ден. Аз, Рени и Ванчето сме в близкото кафене да обменим новини и сведения за колеги и колежки. Знаете как е. Обсъждането на всякакви теми с приоритетно направление „педагогически и непедагогически специалисти на учебното заведение“ върви в трикилометров радиус на училището.

Логично е да започнем учебната година без неизвестни.

Обаче сме се улисали нещо, затова и влизаме в притихналата учителска стая, запълнена с тежки въздишки, потни мишници, сандали с чорапи, разпределения в пазарски чанти и все такъв разкош, отбелязващ наближаващия празник – 15. септември. Директорът, стъпил на подиума, ни прострелва с гняв, една мълния затваря вратата след нас. Въобще не си прави труда да ни пита защо закъсняваме. Белокопитова, придърпала късата си пола близо до пъпа, говори гневно как вече не иска да пише като луда протоколни книги. Ние трите сме се вгледали що за тоалет е избрала говорещата колежка. Идея нямам кой я е учил на вкус и що не е събирала Burda Moden, когато го пробутваха по РЕПовете. Обаче това да съчетаеш червена карирана пола с широко плисе (по-широко от плочките в банята) с чернобяло раирано елече и розова риза с буфон ръкав, ме стряска. Как ще махате Наредба 4 на МЗ, бе? С такава волна програма на тема „облекло“ колежката веднага трябва да записва първия свободен час за психиатър! После може и на огледалотерапия да я пратят.

Стоим прави, защото ПС е в разгара си, ние сме закъснели и няма къде да седнем. Добре, че не сме в ъгъла и все още Никой не ни е накарал да си вдигнем ръцете. За сметка на това тирадата на Белокопитова не свършва, директорът отново ни поглежда тричките и ни сразява: „Даскалова, ти ставаш протоколчик, Райна – главен дежурен за първия срок, Иванка – за втория срок!“. Аз започвам да разбирам след няколко секунди какво точно е искал да каже началството, когато гора от ръце като на безплатен концерт на Димитровградския площад приема директорското предложение. Белокопитова прегазва 6 леви и 4 десни крака, за да застане пред лицето ми с протоколната книга, да ми я пробута в ръцете и победоносно да се върне по същия утъпкан път.

Ей, леден душ ме поля, седнах на парното в ъгъла, подложих дневника на занималнята и с уплах разгърнах страниците на тази изтъркана от мъки книга. Алеле! Всеки протокол вътре е от по 12-15 страници! Чао, електронен живот, здравей Паисий! Тъкмо щях да попитам директора дали направо към някой женски метох да не се отправя, да ми отстъпят малка спретната килия със свещ.

„Даскалова, води си записки, после имаш да пишеш протокол!“ ми ръкомаха Белокопитова.

А аз даже химикалка не нося в чантата, щото съм я забравила някъде.

Нищо, ще помня!

Директорът се изправил и чете дневния ред, а аз старателно го слушам. „План за …, план за … безопасност на движението, …директора, програма …“ . Пет минути този човек не спира да говори за планове и програми. Аз запомних четири думи – план, стратегия и вътрешен ред. Казвам си, че е достатъчно. Колегите вдигат ръце за гласуване, ама не знам, аз ли да ги броя, някой ще се изправи ли, че е против?

По едно време се надига бавно и достолепно Калугерова. Искала да пита кога и с колко ще й се увеличи заплатата. Тази дума трябва да я забранят за педагогически съвети! Заговори ли се за заплата и народа логорея хваща. Ненчева и Балабанска даже нещо се разгорещиха в спор коя ще вземе по-висока сума и коя е с повече трудов стаж. И двете съм ги сварвала да вървят по коридорите на училището и да се вайкат колко улав народ идвал в лицето на младите учителки и как ни една от тях не ставала даже за хигиенистка на дворни площи. Според мен това е стратегия да си измислят заслуги и да си фантазират, че ще догонят Янка Такева поне на трудов стаж. И това го мелят циклично през годината, за да дочакат ето този съвет и да се хванат за косите. То и директора можеше да го хванат за косата, ако я имаше, ама на. Милачкова се обажда да млъкнат, ама няма кой да я чуе. Ако в началото на годината не може учител да надвика колегите си, за къде е тръгнал? Звъни телефонът на директора, жена му му се обажда, за да му продиктува колко картофи и сирене да купи за вкъщи. Началството разпуска педагогическия съвет за десет минути, за да си запише наставленията. За малко да му откъсна празен лист от протоколната книга да има къде да пише.

Тези десет минути не можаха да поемат наплива към тоалетните, затова след близо час ПС потръгна наново. Аз съм си намерила двоен лист и ще протоколирам реч. Обаче като говорят двама души едновременно как да записвам? Спрях да пиша и се загледах да не стане бой и да не изпусна нещо. Веднъж две чистачки се бяха сбили на общо събрание, защото на едната се падна да мие и тоалетните. Я чакай да видя Белокопитова как го е описала този екшън! Разлиствам бавно назад и съм се зачела в тези стенографирани шлагери, дето се въртят циклично. А директорът за някакви програми говорил през това време. По едно време даже гласуваме нещо, ама не разбрах кое, пардон, какво. Нищо.

Директорът започва да говори за стратегия. Алоу, какви са тези планьорки от комунизма? Никой днес не чете такива работи. За мен най-важната стратегия в училище е да оцелея, бе! На двойния лист пиша „стратегия, точки 4 и 5“ каквото и да означава това. Истинският протокол трябва да е закодиран. Да е написано кратко, ясно, по възможност без изпадане в подробности.

Тъкмо гледам колегията клюмнала глави по ревери и яки, когато Калугерова отново бавно, достолепно се изправя със средна скорост половин метър в час. Искала да попита кога и колко ще е ДТВ-то. Всички мигом ококориха очи, все едно Ким Чен-ун ин е на гости с ядрена глава под мишница. На шефа видимо му стана лошо и докато успее да прехвърли темите по план, осемнадесет колежки взеха едновременно думата за пари. Аз нито мога да ги запиша точно кои са, нито да чуя какво говорят. Това няма да го пиша в протокола.

Стана някакъв панаир в учителската стая, шест колежки тихо се изнизаха, Калугерова стои права все още или леко е започнала да сяда, но още не се забелязва ефект. Директорът викна колкото може да се гласуват всички промени и планове, които били задължителни и да си ходим. Естествено, гора от ръце в стаята. Аз на шега записвам за протокола „флашмоб за ДТВ“.

След заседанието идва секретарката при мен и ми тупва 3-4 книги все за протоколи, папки, списъци и ми вика „Оправяй се!“ . Аз не съм записала много, някъде около седемнадесет думи – правилник, план, стратегия, 4 и 5 точка, ДТВ и заплата, Калугерова, картофи (оп, това ще го задраскам). Има и още няколко, ама те се повтарят.

Абе, какви „по първа точка, по втора точка“???

На този съвет имаше само 4. и 5. точка нещо за стратегия и друго не е говорено.

Знам, че накрая гласувахме всички планове и правилници наведнъж.

Пиша 2 изречения за протокола, за да не объркам някой план, програма, стратегия: „Всичко прието!“, „Единодушно!“

 

Отивам да си подготвям годишните тематични разпределения, после пак съм на кафе, че прогимназията остана необсъдена.

Advertisements