Ако на някого не му е ясно, учителската професия е една от най-сложните за изпълнение. Затова и чакам с нетърпение да ни заместят роботите, та да можем на спокойствие да се изпопенсионираме в по-ранна, да не кажа младенческа възраст.

Аз съм съгласна да си предам документацията и да обучавам ламаринения човек, независимо колко време ще ми отнеме. Ако трябва, да го запишат един за първокласник, до НВО-то все ще съм го избутала и него да вземе диплома за начално образование. После, ако иска, нека ме рецитира до припадък следващите осем-шестнадесет години. Аз тогава искам да хвърлям просо на кокошките и да плета на една кука терлици, докато къкри фасулът на печката.

Време е роботите да влязат в класните стаи, за да могат да контактуват с родителите с издържани маниери и тон. Ето, онзи ден ми звъни бащата на Асето да ме пита защо, докато съм била в болничен, две момчета в класа са се карали. Аз прикашлям остатъчно, но с разбиране и го питам същото – защо са се карали тези момчетии. А той с яден тон ми вика „Не ме интересува Вашата преструвка! Вие сте класна на този клас и сте длъжна да ме информирате! Без значение дали сте на Хаваите, просната върху плажна кърпа или си киснете краката в леген със солена вода в спалнята, Вие трябва да знаете всичко и да ни държите в течение нас, родителите!“ Ето, аз на такова послание съвсем не можах да се окопитя, за да намеря смислено-логическата връзка, която да ме изведе към основната идеологична матрица на автора. Загубих се някъде между хавлията и легена. И ако това не беше самата истина, трябва да ви кажа, че и за робота не бих се сетила. Робота веднага го кръщавам Марин. Някак ще кънти на ламарина, та да може с равен глас в този момент да изрецитира някой и друг член от ЗПУО, да добави осем страници от Правилника за дейността на училището и да завърши със Стратегията, ама цялата. Маринчо ще говори без интонации и най-важното, няма да има сила на света, освен електрическата, ама скрита в бутон на тила, която да го спре. Ще реди пасажи без паузи, без прекъсване, а таткото на Асето ще слуша напоително така, както като малък е слушал по седем пъти една и съща приказка на телефонен номер 177.

Маринчо няма шанс да ходи често при директора, защото ще е с железни нерви и модерен осем-ядрен процесор, Снапдрагон най-малкото, с който ще пази равновесие в природата без да придава емоционална добавена стойност към работната атмосфера. Ще бъде програмиран да не разнася клюки, да не прави интриги и мръсни номера на останалите. Като една същинска света вода ненапита ще си гледа само и единствено работата. Това ще внесе смут в учителската колегия поне до момента, когато още негови събратя и посестрими не заменят нас, одухотворените. Е, не мога да си представя как по време на час ще нахлуе госпожа Димитрова от съседната паралелка, ще огледа старателно какво е написано на дъската, има ли дата, заглавие на урока, точки, записани стриктно под датата, после ще се озърне на ляво, за да прегледа децата пишат ли, вдигат ли ръка или си говорят и уж така, невинно ще му заповяда: „Абе, Марине, ела ми опра`иш компютъра у друуту междучасие, че нещо не мо`ем да го пуснем!“. Обаче Марин ще е изтъкан от железни правила и дисциплина, въобще няма да й обърне внимание, хич няма да си прекъсне урока, а елегантно ще я хване за ръкава на пуловера и ще пренесе извън пределите на класната стая. Което, съвсем естествено, няма как да бъде докладвано на директора, щото такъв срам се пази в тайна за вечни времена.

Марин няма да може да слуша и да разнася по коридорите както преразкази на последните епизоди на „Огнено сърце“ и любовните вълнения на главните герои, така и жълти клюки в стил „Албена Вулева във вихъра си“. Ето, онзи ден Кочева така живо разнесе из цялото училище как Николаева яла шоколад с учениците си в час по четене и през цялото време само мучали от удоволствие и нищо друго не свършили. Марин това няма да го стори, защото липсата на простотия ще му е зададена още в БИОС-а, написан от някой японски инженер, отдаден изцяло на работата си и лишен също от емоционалните трепети на нашите ширини, да не кажа училищни коридори, кабинети и учителска стая.

Марин няма да има проблем да пише двойки на поразия. Ще проверява тестовете по математика за секунди и без да му мигне окото-скенер, ще записва слабите оценки в електронния, в хартиения дневник и в умаленото им копие – ученическата книжка. Тогава няма да има смисъл да идва майката на Петьо, изпаднала в дълбока хистерична криза и развявайки яркочервения си маникюр из запрашения въздух на класната стая, за да рецитира всички засегнати институции от нелепата двойка на нейния син. Като казвам рецитал, имам предвид, че шест пъти вече е минавала с кратки рецитали от рода: „МОН, РУО, СРЗИ, ДИРЕКТОРЪТ, ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ, ПЕДАГОГИЧЕСКИЯТ СЪВЕТНИК – всички те ще видят моята жалба за психически тормоз над клетото ми дете!“. Веднъж обаче пристига бая начетена и към горния набор включи Мая Манолова, Вяра Анкова, Господари на ефира, Образователната комисия в Народното събрание начело с Милена Дамянова, Нешка Робева и жената на Румен Радев. Говорим тогава за среден три по Човекът и природата все пак. Не мога да си представя какво щеше да стане, ако бях викнала колежките от детска градина „Брезичка“ да ме заместват…

Ето, Маринчо щеше да се е изправил пред г-жа Панайотова и колкото и психиделично да му изброява институции и права, той с равен глас, с тембъра на диспечера Крачунов от трамвайно депо Красна поляна, щеше да отбележи, че това са знанията на момчето според скалата за оценяване, зададените критерии от авторите на теста и Наредба 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. И точка по въпроса. Без да изпада в емоционална криза със задълбочен нервен дисбаланс и прилив на адреналин в елктропреносната му мрежа. Тогава и г-жа Панайотова вероятно ще преживее някак по-леко липсата на възможност да се оплаче дори и на арменския поп.

С часовникарска точност Маринчо щеше да отчита кой колко пъти е дошъл без домашна работа и да нанася забележки справедливо, а осем-ядреното му сърце грам да не трепне. Не като мен, а дам проект за домашно, а съм получила дванадесет съобщения с разнообразни  причинно-следствени аргументи, водещи до липсата на такъв за учебния час.

Ла Марин ще бъде съвестен изпълнител на етажно дежурство. Ще се изправя като калайдисан кюнец на циганска мечта в средата на училищния коридор и самоотвержено ще се бори с ниско прелитащи неидентифицирани летящи субекти. Повечето от тях ще бъдат прецизно залавяни, а ако е рекъл програмистът, който ще се грижи за педантичността на изпълнението на задачите на робота-даскал, Марин ще строява всички провинили се до стената в коридора и ще рецитира правата и задълженията на учениците според Правилника за дейността на училището.  Ще бъде нещо като душевен катарзис за всеки спонтанен състезател по модерен петобой в нашето школо. Така и на учениците ще се даде шанс поне веднъж завинаги да научат този Правилник, щото и за него важи изконната истина за двете уши и течението, което се образува между тях.

Ла Марин ще е идеалният служител във всяко държавно, общинско или частно училище. Както се сещате, той ще може да работи денонощно по наше подобие, но без да изпитва нужда от почивка. То пък ние като изпитваме, та какво? Марин ще живее в училището, което е мечта на целия образователен елит. Като се започне от законотвореца, издялал ЗПУО в този смисъл, преминем през министерските визии за преизпълнение на учебните планове и документална свръх прецизност, старателно разписана и изискуема в хиляди страници нормативни наредби, та стигнем до непоклатимите изисквания на директора, всеки един по редицата иска и ние, простолюдните даскали, поне два-три пъти в седмицата да останем и нощем по работните си места. Добре, че нито една от нас не е навела главица все още в тази посока. Марин ще е създаден с такава мисия – да живее в училището, защото няма кой да вземе навреме децата от занималнята след 18:30 вечер. Двадесет-тридесет дечица с изморени очички, забавени реакции и примрели от глад ще бъдат енергично забавлявани от нашия ерудиран железен колега. Батериите на Марин ще имат капацитет за разнообразни дидактически, спортни и приложни игри и занимания, които по предварително зададена програма да изпълнява най-късно до около 22:00, когато има вероятност да бъде взет и последния полузабравен ученик от неговия свръх ангажиран родител. След като училището бъде освободено от каквото и да е човешко присъствие, Марин спокойно ще поеме функциите на нощна охрана, ще пътува по дългите коридори с осемдесет метров разклонител, захранващ с прост електрически ток цялата тази свръхмодерна учителска иновация и ще всява спокойствие даже и на десетината мишока, които нощем блажено дояждат разни изпаднали вкуснотии от изтеклия ден.

Не знам за вас, ама аз се размечтах…

 

 

Advertisements