Помните ли как предния път си мечтаех да разчиствам ежедневните си тегоби и да развивам трудовите си навици посредством метла и лопата? Е, вече не е така! Сега лопатата я виждам като чудесно оръдие за масов побой, а метлата – за нея древните кунг фу майстори са ме изпреварили малко, защото някой учител й е включил дръжката в разчистване на различни видове сметки с неуки личности.

В училището кипи денонощен труд в попълване на дневници, справки, разпределения, статистики от входни нива и декларации, чрез които нашето министерство развива широкообхватна книжовна дейност почти като Охридската школа едно време. Сигурно някой ден поколенията ще учат за Монската просветна дейност, чиято мащабна политика е влязла в корелативна връзка с изчезването на една трета от горските масиви на Балканите, за да има на какво да се напечата нужната документация на българските училища и детски градини. И докато в този електронен свят хората спряха да си купуват химикалки и вестници, дето се вика и пръстите останаха неоплюнчени днес, на писмата им викат имейли, чувала съм и емайли дори, Илон Мъск сигурно вече си е изпратил прахосмукачката в космоса, за да дръпне малко звезден прах, с който да поръси алеята пред къщата му, ние, обикновените даскалугери, ще продължаваме да изписваме и прошнуроваме, да търсим папки, които да тъпчем в кашони, които старателно да прибираме в шкафчета… където има шкафчета, де. От МОН ни обещаха пак, ама за учениците. За нашия архив са ни необходими нови постройки, не мебели…

Оня ден съм си преписала осем пъти списък на класа. Що осем ли? А сега като се почне отмятането на това кой ми е донесъл декларация за защита на лични данни, за раздадени учебници, за прибиране от възрастни, за запознати с правилника, за здравно-профилактични карти, за настоятелството… и вече се сещам, че поне още три списъка трябва да препиша.  Обаче чистачката минала в голямото междучасие и ми напъхала манифактурата, достойна за зората на Възраждането, в чувала с боклуците. Влизам аз в класната стая, летят разнообразни листи, предимно 80 гр. бяла хартия А4, тук-таме и някой кариран за кадем, обаче списъците ми липсват! Питам Цецка, чистачката, дали знае нещо по въпроса, а тя троснато ми отговаря, че не ми била ученичка, за да я изпитвам. Аз й казвам, че моите ученици ходят по престижни състезания като „Таралеж“ и „Кенгуру“, където мерят мозъчни клетки и естествен интелект въз основа на собствени знания и възможности, и леко съм унесла поглед с неопределена траектория, когато Цецка изсумтява вокализирано и се измита от стаята.

Ей, хвана ме яд, бе! Не може този къртовски труд да иде в металния казан за смет, в който дори няма как да издрънка, да даде нишан за съществуването си! Аз, когато наливам акъл в детските манер.. опс! главици, това винаги си личи по естествената логорея, с която учениците ми напускат учебната сграда и отиват по домовете си да рецитират пасажи от моя епичен труд. Как така аз ще преписвам във времето, когато размножителната техника, известна още и като копирна, присъства редом до телевизора и лаптопа в една къща? А Цецка да нахлуе неочаквано в моя тих пристан на трудовата хармония, за да ми затрие усилията с един замах!

Това се случва, защото в училището ни няма необходимата техника и всичко живее на принципа „Няма устройство, няма проблем“. И докато някакви училища ми се хвалят с три-де принтери, други – с виртуална реалност, трети – с облачни технологии и роботика, нашето си е задрямало някъде в периода между появата на парния локомотив и дъската за гладене.

Всеки обед чистачката трябва да хигиенизира класната стая. Тежката и отговорна задача се свежда само до това – да разходи метлата между редиците с чинове, да изсипе кошчето в един черен чувал с хладнокръвието на Декстър и да се огледа като агент на тайните служби за нещо ценно изпуснато, забравено под чина или паднало по земята.

Тази изследователска роля приключва моментално, когато цялата стая е сканирана, но не е намерено нищо интересно. Тогава се започва с монотонния танц на овехтялата метла, чийто работно-контактен край наподобява прическата на двамата от Роксет. Ако не се сещате кои са тези, вижте снимка на Борис Джонсън или на Тръмп по време на ураганен вятър.

Откакто се помня, в моята класна стая чистачките не са бърсали прах, не са мили врата, не са почиствали вълновидните натрупвания под ученическите шкафчета, а на повечето равни повърхности човек може не само да пише с пръст, но и да дълбае с длето, без да нарани лаковото покритие на конкретната мебел.

Съвсем отделна тема са прозорците. Светът напредва стремглаво с Windows. През моя скромен живот минаха версии като 3.11, 95, 98, XP, Vista, 7, 8  и 10, процесорите на компютрите станаха с повече ядра от апартаментите на нормален жилищен блок,  но в нашето училище чистачките все още не са се престрашили да измият друг прозорец, освен този на директора. Дето се вика – Microsoft ще се откажат от името Windows, нашите чистачки още ще ги е страх да стъпят на перваза и да изтъркат с препарат и гюдерия или стари вестници два прозореца.

Стъклата, през които се очаква малките любопитковци да гледат света, имат разнообразни двустранни наслоявания, които съставляват естествено матиране, за което иначе по магазините се продава фолио за облепване. Това от една страна е хубаво, защото от близкия блок всички жители следят зорко учебния процес и целият квартал знае учебната програма. Аз съм чувала преди години, когато през зимата на 2008 г. имах измити прозорци благодарение на три съвестни майки, кои деца от моя клас вдигат най-много ръка, аз как се разхождам между чиновете и как четири пъти съм закъсняла за час преди пролетната ваканция на същата година. Мръсните прозорци, разбира се, не позволяват да се обрисува толкова детайлно работния ми ден и трудовите ми навици, нито да се прави анализ на ангажираността на учениците в учебния процес. От друга страна, тази естествена завеса, полепнала исторически по гладката повърхност, не позволява да се визуализират в детайли някои обекти от учебния процес, които са неразделна част от урочната единица.

Цецка е с чепат характер и трудно приема нормите за чистота такива, каквито са при вас, примерно. За сметка на това е изключително компетентна по всички въпроси. Един ден влиза да чете съобщение от директора, а аз преподавам тънкостите на множественото число. Цецка винаги чете информацията, написана на дъската, а веднъж дори забрави да прочете това, заради което беше влязла.

Изчитам аз съобщението, защото сричането на Цецка дори самата нея я дразни. Докато се подписвам, чистачката ми заявява – „Тука си сбъркала, госпожа! Пише се ей така – с чертичка отгоре – ютий!“. Половината ми клас замълчава сковано с мисълта, че госпожата им е допуснала грешка и те са я пропуснали. Другата половина стрелят с погледи в мен и Цецка и чакат да видят дали няма нещо да гръмне или кой пръв ще извади револвера от кобура. Каня Цецка да седне на последния чин, за да изслуша докрай урока, па да поправим на късен етап този така важен пропуск в живота й. Казвам го бавно, но вътрешно едва се сдържам да не прихна да се смея пред учениците, защото няма да съм добър пример. Обаче децата започват да се смеят, при което Цецка си тръгва обидена, защото модернистичната й теория по правопис се оказа не особено вярна. За мен де. За стотици хиляди българи това си е точно така, както Цецка го казва.

Цецка обича да пренася информация из училището и живее като един същински рутер, един неповторим аксес пойнт от плът и кръв. Тя обожава да мие коридора на етажа предимно пред вратите на класните стаи. Ако не миеше с парцал, а с телена четка, то пред самите врати щяха да зеят естествени отвори за долните етажи.

Всяка дочута реплика от нея бива предадена на ръководството, на другите чистачки, на домакинката, на АСД-то и на племеницата й. На последната, защото е чистачка в съседното училище и обменът на всякаква конфиденциална информация по тази линия е двупосочен и носещ взаимен просперитет и задоволство.

Онзи ден Цецка ме спира във фоайето и ми вика „Даскалова, гледам, че си си купила препарат за прозорци от ония, скъпите. Ще мина да ми пресипеш малко, за да измия на директора прозорците.“

Тогава настъпи моментът да гледам за метла и или лопата.

И двете имат дръжки.

Advertisements