Тежка е съдбата на повечето майки, чиито деца трябва да ходят на училище. Като изберем учителката (за което четете през февурари), е време да решим това ли е училището все пак.
Естествено, училището се избира по много важни показатели. Първо е важно какво ще кажат майките по детските площадки и кафенетата в района на училището. Всички са наясно с всичко, от двата вида сандвич с шунка, продавани в лафката на школото, през имената на чистачките из коридорите, кои са точно колите на учителките, та до там – къде живее директорката.
Едно училище трябва да има занималня. Трябва да отваря врати в 7 ч. сутринта и занималнята да свършва малко преди вечерните новини. Децата трябва да са на сигурно място, да е топло, охраната да гардира входа като гвардеец пред Президенството и да не допуска чужди хора. Аз, разбира се, не съм чужд човек и мога да влизам винаги. При нужда аз имам правото да си влизам до класната стая, защото ако детето си е забравило розовата химикалка на Барби, сигурно няма да може да учи целия ден. Представям си как би минал един ден в училище, ако клетото дете си е забравило носните кърпички, ами разбира се, че на път за работа, ще вляза да му ги подам, а и да видя какво си прави милото! Сигурно всички много ще ми се зарадват, а и нека ме видят, че съм загрижена майка!
Обаче не съм съгласна да може да се влиза току така в училище, щото стават страшни работи, а и как един луд щеше да застреля едни ученици преди време, помните ли? Ето затова охраната е много важна!
Имам страхотни идеи за занималнята! Там трябва да може детето да си пише всички домашни, да се упражнява допълнително, да рисува, да твори, да апликира, да играе, да скача на воля, да общува, да пее песни, да танцува, да гледа филми! Еееееххх, свободааааа! Занималнята трябва да е всеки ден, за събота и неделя също трябва да помислят. Понеже работя далеч от училище, е добре детето да остава при учителката в училище и до по-късничко. На всеки се налага да излезе по магазините, да общува с приятели, да отскочи за един бърз сешоар (все пак, аз като майка трябва да имам педставителен вид абсолютно винаги), маникюр на десет дена, масаж във вторник, банята да измия в петък и така, списъкът е дълъг. И за да може това да стане, нека не ми е притеснено за детето все пак, та да си стои там на топло при другите деца и учителки. А като се разпролети учителката може да играе с тях на народна топка до мръкване. То, милото ми, винаги е много щастливо, че си е поиграло наволя, а и учителката така, като си играе с дечицата, всъщност си почива.
В училището трябва да има много допълнителни занимания – минимум плуване, езда, роботика, тенис на корт, голф, художествена гимнастика, ръгби, бейзбол, водна топка, ски-скокове, волейбол, щанги и фигурно пързаляне, но ако се окаже, че не е така богато на допълнителни дейности, поне едни танци да има, някакъв спорт, нещо като йога, шах поне и училищен хор. В доброто училище спортните дейности продължават поне до 21 часа и учениците е добре да ги посещават! Всичките! Така стават отговорни, силни, а и се прибират толкова изморени, че направо вечерят набързо и си лягат.
В истински добрите училища има занимания събота и неделя и през всички ваканции. Еми така, е като не са мислили онези от МОН! Модул спорт трябва да бъде всяка събота по ден и половина и най-малките даже да се научат да изкачват Черни връх, ако се налага и с преспиване. Хубаво е да има всякакви кръжоци през уикендите, защото няма смисъл децата да се влачат по моловете. Нали знаете, как във всеки мол има разни мигащи и треп-треп-трепкащи изкушения, които за една събота и неделя могат да излязат половин заплата по прищевките на детето. Затова си е най-добре то да си е в училището с гарда и учителките. Поне ми е спокойно някак, а и знам че ще е много щастливо там.
Лятното училище е едно от най-важните неща, които може да предложи всяко школо! Всеки може през учебно време, но друго си е да си го поемат детето и по време на ваканцията. Ще си седи с приятелчета на неговия си чин, ще четат, ще решават задачи, ще си играят в стаята, ама ще излизат и за час-два навън. И-де-ал-но! И няма да го мисля, а и с баба му, таа простакела, няма да се занимавам. Лятното училище е добре да покрива цялата ваканция, а работното му време да е + 2 часа на моето работно.
Училището трябва да има стол, където да се готви разнообразно меню. Аз не готвя вкъщи, нямам време, но детето трябва да се научи да се храни с полезна храна, прясно приготвена. Това броколи, пащърнак и авокадо трябва да са основна съставка във всяка супа! Пилето да е дошло на собствен ход до стола с перфектна кръвна картина и ниски нива на холестерол и други резултати от близката клинична лаборатория. В стола да го готвят с полезни зеленчуци, без нитрати и фосфати. Даже ако държат на себе си, училиюата да са избрали готвачката с конкурс!
В лавката не трябва да продават чипс! Вкъщи прекалява малко с тази храна, та поне в училище да види, че е вредно. А и много ще му стане. Но ако все пак не му се яде друго, пък е добре да може да си вземе някакъв, да не остава гладно, знам ли…
И накрая, ако детето заспи на дивана след дълъг ден в училище, значи училището е добро. Заспиването на дивана от изтощение всъщност е положително за децата – държи развиващият се гръбнак гъвкав и приучава тялото да може да спи на всякакви повърхности. Също така се пести време и материали за миене на зъби вечер преди лягане.
А вие намерихте ли перфектното училище за своето дете?
January 21, 2017 at 23:44
А какво ще кажете например всяка учителка да си осинови по някое от Вашите деца и да ви ги предаде, когато станат за женене? Така хем ще са научени, възпитани, хем Вашите прически ще са си на мястото, за разлика от онова, което трябваше да се намира под тях, ноктите Ви ще са изрядни, ще сте масажирани редовно и с достатъчно време за МОЛ-а. А всъщност защо ви са деца? Трябва ли наистина да ги раждате?
LikeLike
January 22, 2017 at 11:49
Антонина, давате прекрасна идея! Ако училището до сватба се комбинира с нощни смени от учителите за гледане на бъдещите булка и жених, ще е още по-добре! А ако въведат във всички СУ-та и седмичното училище, както едно време имаше прекрасна традиция да си оставиш детето в понеделник заран и да го вземеш по някое време в петък вечер, тогава, ето тогава образователната ни система ще е на ниво!
Ние си представяме иновативното училище като един великолепен СПА-хотел, в който загрижени директорки, учителки, медицински персонал, треньори и хигиенистки да обгрижват целогодишно децата. Интернет позволява родителят да е в постоянна връзка с детето си и така да не се налага да си губи времето с него.
LikeLike
January 22, 2017 at 12:17
Заповядайте при нас!Ние отговаряме на всичките Ви изисквания!Ще помислим и как да бавим децата Ви след като се задомят!
LikeLiked by 1 person
January 22, 2017 at 15:16
Само не стана ясно – човек ли е учителят и носи ли душа? Налага ли се при тези задължения, които му се вменяват, да е самият той семеен, да има свои деца и внуци. Вторият въпрос е: къде следва да живее учителят – в училище ли? Има ли право да има свой дом? Личното пространство и време, разбрахме, че се полагат само и единствено на родителите, а за учителя те са ненужен лукс и даже глезотия, която го отвлича от служебните му задължения.Доколкото разбрах, за боледуване на учителя изобщо не може и дума да става. Колкото до ходенето му в тоалетната от време на време, да е мислил, когато е влизал в педагогически ВУЗ. В момента на дипломирането си всеки учител е длъжен да запечата веднъж завинаги отделителната си система. И да забрави за съществуването на всякакви там санитарни възли. За хранене не може и дума да става. Магарето на Настрадин Ходжа очевидно не е показало професионална пригодност да упражнява учителската професия и е отпътувало към един по-добър свят…
LikeLike
January 22, 2017 at 20:49
И в заключение нека ви разкажа за моите деца. Защото и аз съм била майка на първокласници. Не съм избирала училище за децата си, защото близо до дома имаше такова.Училището, което сама аз завърших. Моето училище. И да учат в него моите наследници, се превърна в семейна традиция. Макар самата аз да съм учител, не съм се замисляла върху избора на учители за моите деца. Затова пък се погрижих да науча децата си на дисциплина и уважение към училището и учителите. Не съм седяла над главите им, докато си пишеха домашните. Правеха го сами. Не са посещавали занималня. Прибираха се на обяд у дома на топличко, обядваха – сготвено от мен топло ястие, а не хамбургери и пици, почиваха, даже си и поспиваха за час-два. След това сядаха и учеха. Играеха навън до насита – след като си научат. Връщаха се и от училище, и от игрите вън често с издрани лакти, наранени колене, синини по главите… Промивах, превързвах, духахме заедно, за да не щипе от спирта. И никога не отидох да се карам ни с учителите, ни с деца, ни с техните родители за случилото се. Децата ми имаха своето детство – скачането на ластик, игрите с топка, гоненица, криеница…Без ай-фони и други подобни лиготии. Зимно време впрягахме домашния приятел Перун(една разкошна немска овчарка) и той им теглеше шейната. Пазеше ги, по своему, по кучешки. Обичаше ги. Знаех, че когато е вън с тях, мога да съм спокойна. И падаха, и ставаха. Раснаха на воля. И двойки имаше и високи оценки. И успехи, и провали… Отнасяла съм се с разбиране към неуспехите, защото съм вярвала, че всеки провал е пореден житейски урок, който децата ми трябва да си научат. Слава Богу, станаха хора. И са грамотни в пълния смисъл на тази дума. Всяко от момичетата си пое по пътя в живота – къде по-успешно, къде -не съвсем. Но коя съм аз, за да ги съдя? Те са отделни личности, които следва да се уважават, с всичките им и грешки и неразбирания, и с цялата пъстрота от проявления на живия живот. А аз не съм кенгуру. Аз съм обикновена майка, която ги обича и подкрепя, давам съвети, ако ме помолят и са готови да ги чуят, без да натрапвам решения.Животът е пред тях с всичките си предизвикателства, нека се доказват. И ние не сме били безгрешни, за да го изискваме от децата си. Нека се вгледаме първо в себе си – какви родители сме, на какво сме ги научили в първите 7 години, а след това да имаме изисквания към техните учители.
LikeLike